Битката при Горни Дъбник на 24-ти октомври/настоящ стил - бел. ред./ е действие на руското командване за прекъсване на комуникационната и снабдителната линия на Западната турска армия и затваряне на блокадния пръстен около Плевен по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
Преди това, на 20 септември 1877 г. Плевенският османски гарнизон пристъпва към построяване на силно укрепени пунктове с цел да задържи пътя към София.
През 10 км един от друг са построени укрепления при моста на река Вит с командир Саид бей, при Долни Дъбник с командир Вели бей, Горни Дъбник с командир Ахмед Хивзи паша и Телиш с командир Хаки паша. В укрепленията са поставени силни гарнизон и от армията на Осман паша. Всеки има за задача да охранява изпращаните транспорти до съседния пункт.
Турците смятат укреплението при село Горни Дъбник ключово за отбраната на пътя за София. На това място има хълм, който разделя пътя на две части. Северната част има почти отвесни склонове и е лишена от всякаква растителност. Тук е построен Големият редут, с командно положение над местността. Южната част има по-полегати склонове и тук е изграден Малкият редут. Около цялото укрепление са прокопани множество ровове и валове, а от двата редута са прокарани напред като ветрило множество траншеи и ложементи.
Гарнизонът на Горни Дъбник се състои от 3800 офицери и войници, под командването на Ахмед Хивзи паша в състав от 6 табора, 6 ескадрона и 4 оръдия.
Руското командване определя за атаката на Горни Дъбник отряд от 15 613 офицери и войници с 48 оръдия под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Отрядът е съставен от новопристигналите елитни гвардейски части, като са формирани три колони.
Превземането на село Горни Дъбник е началото на края на Осман паша. Постигната е пълна блокада на Плевенския османски гарнизон, с което е прекъсната снабдителната и комуникационна му линия с главното турско командване. Осман паша издържа под обсада още един месец и се предава на 28 ноември 1877 г.
.jpg "Тризнаци, заченати по естествен път, се родиха в „Мама и Аз“")
