Заради оставката на правителството най-вероятният сценарий е да влезем в 2026 година без бюджет. Но това няма да е първият път, в който страната ни влиза в новата година без план-сметка.
След серията парламентарни избори през 2021 г., бюджетната процедура започна много късно и влязохме в 2022 година без бюджет. Същото се случи и през 2023 г., в която новият бюджет беше приет едва в края на юли. 2025 година също започна така.
В такава ситуация обичайно се приема удължителен закон за настоящия бюджет. Но какви са ограниченията в този случай - разходите за даден месец могат да бъдат толкова големи, колкото са били в същия период на миналата година.
От Фискалния съвет на България посочват различни минуси - негативен сигнал към инвеститорите и неяснота пред бизнеса, забавяне на публични и социални политики.
Като плюс може да се приеме това, че разходите са лесни за прогнозиране. Освен това се избягва бързото приемане на бюджет с големи харчове в ситуация на преговори за държавно управление.
Държавни служители от недофинансирани сектори се събраха пред парламента, за да търсят сметка защо заради чужди спорове те няма да получат 10% увеличение на заплатите.
“Тези системи са хронично недофинансирани от много години и с този бюджет, който сега пропадна, ние виждахме глътка светлина за достойни доходи на работещите в тези служби”, обясни Валентина Васильонова.
“Не трябва непрекъснато да ни хулят, дошла съм с нагласата, че ще има тези 10% увеличение, които са предвидени по бюджетната сфера, и дано ги има, за да може нашите хора да поемат глътка въздух”, коментира Малина Кованджиева.
Лидерите на двата най-големи синдиката у нас определиха като безотговорно поведението на всички политици в парламента и настояха да бъде даден отговор на въпроса какво става с обещаните увеличения.
“Не знам дали са внимавали заради тези хора, които се събраха тук. Защото всеки го чете, както на него му изнася, и си мисли, че много го подкрепят, а сумарно това, което чухме, е всички долу”, каза президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.
“Половин милион души чакат това увеличение, както и педагозите, хора от други сфери - много, от които протестираха през последните месеци”, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Политиците отговор не дадоха, но това не им попречи да се скарат в пленарната зала кой е виновен за настоящото положение.
„Отговорността за бюджета и за неговото удължаване също е на правителството. И не се крийте от нея”, заяви в пленарна зала Божидар Божанов от "Да, България".
Според Тома Биков от ГЕРБ-СДС обаче легитимност да говорят по бюджетните въпроси имат Румен Радев и Асен Василев. „Ние нямаме легитимност да говорим по този въпрос. Дали ще предложат друга структура и кога ще бъде приет - е въпрос към тях”, заяви той.
А Асен Василев от ПП-ДБ го репликира с думите: „Разбирам, че е удобно да кажете, че Асен Василев е виновен. Асен Василев обаче ще е виновен, когато станем първи, направим правителство и започнем да управляваме. До тогава виновни ще сте вие”.
Според Драгомир Стойнев от БСП обаче бюджет трябва да има - за българските граждани и хората, които разчитат на помощи, защото „една дванайсета не е решение”.
„Бюджет няма заради вас. Синдикатите долу ще дойдат да питат вас. Защото вие провалихте бюджета”, подчерта Тошко Йорданов от ИТН.
Повечето работодателски организации не коментираха новата политико-икономическа ситуация. В позиция БТТП посочиха, че за тях удължителен закон за настоящия бюджет няма да навреди на икономиката, а следващото управляващо мнозинство трябва да предложи реформи в публичните финанси, предаде NOVA.
