Стокхолмският синдром е състояние, при което заложниците развиват психологически съюз със своите похитители по време на плен. Жертвите създават емоционални връзки със своите похитители и стават съпричастни към тях. 

Те може да не избягат, когато им се даде възможност, и дори може да се опитат да предотвратят похитителите си да понесат последствията за действията си.

Стокхолмският синдром се среща не само в условия на похищение, но и в семейна среда, където един от партньорите е малтретиран физически или психически и въпреки преживяваната болка, отказва да си тръгне от насилника. Нека все пак разгледаме откъде идва понятието "Стокхолмски синдром":

Произход

Терминът „Стокхолмски синдром“ е създаден, за да опише какво се е случило с жертвите по време на банков обир през 1973 г. в Стокхолм, Швеция. По време на шестдневното похищение, банковите обирджии работили по договаряне на план с полицията, който да им позволи да напуснат банката безопасно.

През този период по-голямата част от банковите служители, които били държани като заложници, станали необичайно съпричастни към обирджиите. 

Дори след като били освободени, заложниците отказали да напуснат похитителите си и по-късно ги защитили. Те отказали и да свидетелстват в съда срещу тях и дори помогнали да се съберат пари за защитата на обирджиите.

Криминологът и психиатърът, които разследват събитието, кръстили състоянието „Стокхолмски синдром“, тъй като станало ясно, че банковите служители са развили някаква привързаност към хората, които са ги държали в плен.

Причини

Никой не знае точните причини, поради които някои жертви развиват Стокхолмски синдром, а други не. 

Когато следователи от ФБР интервюирали стюардеси, взети за заложници по време на отвличания на самолети, те заключили, че има три фактора, необходими за развитието на Стокхолмския синдром:

  • Когато кризисната ситуация е продължила няколко дни или повече.
  • Когато похитителите са поддържали близък контакт с жертвите. 
  • Когато похитителите са се въздържали от нараняване на жертвите. 

Психолозите подозират, че Стокхолмският синдром може да бъде свързан с нашите предци - ловците. Тяхната теория е, че жените в тези общества са били изправени пред риска да бъдат заловени от друго племе.

Животът им често е бил изложен на риск, а понякога децата им са били убивани. Развитието на връзка с племето, което ги държи в плен, гарантира оцеляването им. Честотата на тези отвличания се е превърнала в адаптивна черта в човешката популация.

Развитието на връзка с похитител всъщност се насърчава. Създаването на връзка с извършителя може да увеличи шансовете на заложниците за оцеляване.

Интересно е обаче, че жертвите, които развиват Стокхолмски синдром, често по-късно отказват да сътрудничат по време на последващото разследване или по време на съдебни процеси.

Симптоми

Хората със Стокхолмски синдром често съобщават за симптоми, подобни на тези с посттравматично стресово разстройство. Симптомите могат да включват:

  • Лесно стряскане
  • Недоверие
  • Чувство за нереалност
  • Ретроспекции 
  • Раздразнителност
  • Кошмари
  • Проблеми с концентрацията

Допълнителни симптоми (различни от ПТСР) могат да включват:

  • Неспособност за ангажиране с поведение, което би могло да помогне за тяхното освобождаване.
  • Отрицателни чувства към приятели, семейство или власти, които се опитват да ги спасят.
  • Положителни чувства към похитителя.
  • Подкрепа за поведението на похитителя (и мотивите зад него).

Диагноза

Стокхолмският синдром не се появява в Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства, който се използва за диагностициране на целия спектър от психични разстройства. Вместо това, това е по-скоро описателен термин за модел на поведение, който се използва за справяне с травматична ситуация.

Индивидите със Стокхолмски синдром често също отговарят на критериите за остро стресово разстройство или ПТСР.

Лечението може да включва психотерапия и/или лекарства. Психотерапията може да адресира специфични симптоми, които се появяват след травматичното събитие, като кошмари или ретроспекции. Може също така да научи хората на здравословни начини да се справят с травматичното си преживяване.

Примери

Разпознаването на случаи на Стокхолмски синдром невинаги е ясно. В някои случаи хората са били обвинявани, че го имат, без наличието на конкретни симптоми.

Например, някои експерти твърдят, че Елизабет Смарт, тийнейджърката, която през 2002 г. беше отвлечена от дома си в Юта, трябва да е имала Стокхолмски синдром, защото не е избягала от похитителите си, когато е имала шанс да го направи. 

Смарт многократно е говорила, че не е имала Стокхолмски синдром. По-скоро тя избра да не се опитва да избяга, защото похитителите й заплашили, че ще избият семейството й, ако го направи. Тя останала от страх, а не защото имала положителни чувства към двойката, която я държала в плен.

В някои случаи хората са се опитвали да използват Стокхолмския синдром като своя защита в съда.

Ето някои известни примери за моменти, когато се подозира, че хората имат Стокхолмски синдром:

  • Мери МакЕлрой: През 1933 г. 25-годишната МакЕлрой е била държана на мушка от четирима мъже. Тя била прикована към стените в изоставена селска къща, когато похитителите поискали откуп от семейството й. Когато била освободена, тя публично изразила съчувствие към похитителите си и се затруднила да ги назове, когато били изправени пред съда. 
  • Пати Хърст: Внучката на бизнесмена и издателя на вестници Уилям Рандолф Хърст е отвлечена от Symbionese Liberation Army през 1974 г. По време на пленничеството си тя се отказва от семейството си, приема ново име и се присъединява към своите похитители в ограбването на банки. В крайна сметка Хърст е арестувана. Тя използва Стокхолмския синдром като своя защита на процеса. Въпреки това тя все пак беше призната за виновна и осъдена на 35 години затвор, тъй като съдебните заседатели не вярваха, че тя наистина има Стокхолмски синдром. 
  • Наташа Кампуш: Наташа била отвлечена през 1998 г. на 10-годишна възраст. Държали я в подземна стая повече от осем години. Похитителят й проявявал добрина понякога, но също така я биел и заплашвал с убийство. В крайна сметка Наташа избягала и нейният похитител се самоубил. Новини съобщават, че след като чула за смъртта му, Наташа „плакала безутешно“, което накарало някои да повярват, че има Стокхолмски синдром.

Спорт

Докато стокхолмският синдром се използва най-вече за описване на ситуации със заложници или отвличания, проучване от 2018 г. показа, че може да се открие и в спорта. Изследователите твърдят, че млади спортисти могат да станат жертва на своите взискателни и прекалено строги треньори и да открючат синдрома.

Спортистите могат да се примирят с емоционално насилие и да се подложат на болезнени тренировки или екстремни условия, като се убедят, че техният треньор иска най-доброто за тях.

Що се касае до семейната среда и проявлението на синдрома там, жертва на домашно насилие казва:

"След като ме пребие, той става най-добрият и грижовен мъж. Защо съм още с него ли? Заради извинението след побоя. Живея за това извинение и държанието му след това."

Това е типичен пример за Стокхолмски синдром и порочния кръг, в който се въртят жертвите. Насилие - извинение. В повечето случаи жертвите обичат насилниците и търпят насилието и травмите върху себе си, знаейки, че след това ще бъдат погалени и носени на ръце, за да простят. 

*Коментар на автора:

Защо люобвта трябва да се случва с цената на болка и страх? Любовта е най-чистото и висше чувство и ако е съпроводено с рани и синини, то това не е любов!

Когато човек обича, щади и пази обекта на неговата обич, пази го като зеницата на окото си. Когато човек обича, не дава косъм да падне от главата на любимия човек.

Болката не е любов! Унижението не е любов! Извинението не е любов! Насилието не е любов! Не бъркайте тиранията с любовта! 

Много жени, жертви на тиранична "любов", не дочакаха извинение. Много деца растат без майчина ласка. Много родители погребаха рожбите си, отнети от ръката на точно тази изкривена "любов". 

Не бъдете следващата! Помогнете си, докато е време!

Ако вие или ваш/а близък/ка, сте жертва на домашно насилие, психически или физически тормоз, не се страхувайте да потърсите компетентните органи, които ще се погрижат за вас. 

Фондация "Асоциация Анимус" е център за възстановяване, консултиране, психотерапия и психоанализа на хора, пострадали от насилие. 

Контакти: 

Адрес на Фондация “Асоциация Анимус”:

ул. “Екзарх Йосиф” 85 (на ъгъла с ул. “11 Август”)

Тел./Факс: +359 2 9835205; 9835305; 9835405

e-mail: animus@animusassociation.org

През последните дни във Фейсбук бе създадена група, озаглавена "Внимание, Насилник!". Там е мястото, където дори и анонимно можете да разкажете своята история, да дадете данни на насилника си и ще бъдат предприети конкретните мерки. 

Добрите хора все още съществуват и се интересуват от вашата болка. Вярвайте!

НИТО ЕДНА ПОВЕЧЕ!

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм