Атаките с дронове срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона на Черно море отново поставиха въпроса за сигурността на държавите от НАТО и механизмите, с които Алиансът може да реагира при заплаха. На 6 октомври един плавателен съд потъна, а друг беше повреден. Инцидентите предизвикаха сериозна тревога за безопасността на корабоплаването и опасността войната в Украйна да засегне пряко съседни държави.

През нощта срещу 13 октомври корабът „Челси 3“, плаващ под малтийски флаг, беше поразен на около 15 морски мили от брега срещу град Бяла. По първоначална информация са пострадали 12 души. Малко по-късно премиерът Румен Радев съобщи за втора атака - срещу плавателен съд на 17 морски мили източно от Крапец, който е потънал. Спасен е един член на екипажа.

Инцидентите, които следват други подобни нападения в Черно море, засилиха опасенията от разширяване на последиците от войната в Украйна към държавите от Източния фланг на НАТО. Те повдигат и въпроса при какви обстоятелства България може да поиска консултации със съюзниците си и кога би могъл да бъде задействан механизмът за колективна отбрана на Алианса, заложен в член 5 от Северноатлантическия договор.

Случаят повдига и въпроса при какви обстоятелства държава членка може да поиска консултации със съюзниците си и кога НАТО би могъл да премине към колективна отбрана. Двата основни механизма са заложени в членове 4 и 5 от Северноатлантическия договор.

Какво предвижда член 4 от договора на НАТО?

Член 4 позволява на всяка държава от Алианса да поиска консултации, когато прецени, че нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност са застрашени. Това означава, че съюзниците могат да се съберат на извънредно заседание на Северноатлантическия съвет, за да обсъдят ситуацията и възможните общи действия.

Подобни консултации могат да доведат до политически решения, засилване на отбранителните способности, допълнително военно присъствие или други съвместни мерки. Задействането на член 4 обаче не означава автоматично използване на военна сила. Основната му цел е държавите членки да обсъдят заплахата и да координират действията си.

Какво представлява член 5?

Член 5 е основният принцип на колективната отбрана на НАТО. Той постановява, че въоръжено нападение срещу една или повече държави членки в Европа или Северна Америка се разглежда като нападение срещу всички.

При подобна ситуация съюзниците се задължават да окажат помощ на атакуваната държава, като предприемат действията, които смятат за необходими за възстановяване на сигурността. Тези действия могат да включват използването на въоръжена сила, но не се ограничават само до военна намеса. Всяка държава определя характера на своя принос.

Член 5 е бил задействан само веднъж в историята на НАТО - след терористичните нападения срещу Съединените щати на 11 септември 2001 г.

Могат ли атаките срещу кораби да доведат до задействане на член 5?

Това зависи от конкретните обстоятелства и от правната и политическата оценка на съюзниците. Не всяка атака срещу плавателен съд автоматично представлява въоръжено нападение срещу държава членка на НАТО. От значение са местоположението на инцидента, националността и статутът на кораба, характерът и мащабът на нападението, както и установената отговорност.

Особено важно е разграничението между териториалните води и изключителната икономическа зона. Последната не е част от държавната територия в същия смисъл като териториалното море, въпреки че крайбрежната държава има определени суверенни права и юрисдикция в нея. Следователно самият факт, че два кораба са били атакувани в българската изключителна икономическа зона, не означава автоматично, че е налице нападение срещу България по смисъла на член 5.

В същото време подобни инциденти могат да бъдат основание за политически и военни консултации, ако съюзниците преценят, че представляват заплаха за сигурността.

Означава ли задействането на член 5 автоматично влизане във война?

Не. Дори при установено въоръжено нападение срещу държава членка НАТО не задължава всички съюзници автоматично да изпратят войски или да започнат военни действия. Всяка страна трябва да окаже помощ, но сама определя необходимите мерки. Те могат да включват военна, разузнавателна, логистична или друга подкрепа.

Именно тази гъвкавост позволява на Алианса да реагира според характера и мащаба на заплахата, без всяка кризисна ситуация непременно да прераства в пряк военен конфликт.

Случаят с Полша през септември 2025 г.

Подобна ситуация възникна на 10 септември 2025 г., когато Полша съобщи за 19 навлизания на дронове в своето въздушно пространство по време на мащабна руска атака срещу Украйна. Полските въоръжени сили, подпомагани от съюзници от НАТО, свалиха безпилотните апарати, които представляваха непосредствена заплаха.

Тогава полският премиер Доналд Туск определи случилото се като „мащабна провокация“ от страна на Русия и поиска официални консултации по член 4 от Северноатлантическия договор. Случаят беше определен като първия известен, при който държава от НАТО открива огън срещу дронове, навлезли в нейното въздушно пространство в хода на войната в Украйна.

Москва отхвърли обвиненията. Руската държавна информационна агенция РИА Новости цитира руски дипломат, според когото твърденията за навлизане на руски дронове са неоснователни, а Варшава не е представила доказателства, че свалените апарати са с руски произход.

Редица европейски представители обаче определиха навлизането като умишлено и предупредиха, че то представлява нов етап в ескалацията на руските действия. НАТО проведе консултации по искане на Полша, изрази солидарност с Варшава и осъди поведението на Русия. До задействане на член 5 не се стигна, пише NOVA.