17-та улица, Бенгалор, Индия – улицата на стартъпите. През последните три години районът в града претърпява невиждана метаморфоза. Концентрацията на така наречените нови компании еднорози или тези, които за кратко време са достигнали пазарна капитализация от 1 млрд. долара, се увеличава и то съвсем устойчиво.

Проф. Балтов представя: Към звездите, нискобюджетно

Днес Бенгалор е дом на 26 стартъп компании с обща капитализация от 26 млрд. долара, каза в рубриката „Икономистът говори“ на Дарик – Югоизток, ректорът на БСУ проф. д-р Милен Балтов.  

Има ли компании еднорози в България?

„Все още не. Но една компания е на път да промени това. Тя е съвсем българска и се нарича Payhawk. Визията ѝ за бъдещето е да се превърне в една от водещите банкови институции в световен мащаб. Казвам на път, защото доколко знам капитализацията на тази компания към момента е около 500 млн. долара. За разлика от България, Румъния вече може да се похвали с една такава компания – еднорог, така че – ще гоним нашите северни съседи и се надявам да ги догоним в крайна сметка“, каза проф. Балтов.

География на иновациите

Хъбове за стартъп проекти никнат като гъби по света, този път наистина, пише и сп. „Икономист“ е един от последните си броеве. На едно място обаче изглежда традициите и иновациите вървят ръка за ръка - Силициевата долина.

„Мястото остава традиционно. Много хора в България я наричаха и вероятно продължават да я наричат силиконова долина, но… тя остава традиционно предпочитано място за такива компании и те са с ясна иновативна насоченост. Историята започва през 1939 година с HP. А последното голямо име, което се ражда в Сан Франциско е Uber през 2009 година. В този град има забележете 136 еднорога. А като цяло в силициевата долина – те са 220“, посочи проф. Милен Балтов.

По думите му, ако преди 10 години Силициевата долина е била дом на 50% от еднорозите, а САЩ като цяло на 80%, то в момента 1 000 еднорози подскачат в 45 държави по света.

„Само в Индия за последните две години са се появили 60 млн. души, които са дигитални номади. Но кои са останалите места в по света – Лондон, Пекин, Сан Франциско, Бенгалор, който споменахме, Париж, Берлин и Сингапур. Започват обаче да се появяват интересни места като Сао Пауло, Амстердам, Стокхолм“, каза проф. Милен Балтов.

Основа за подобно разпределение на млади компании с огромна капитализация се оказва скоростта за връзка с Интернет и не на последно място – устройствата, чрез които може да се споделя информацията и възможностите за използване на софтуер с отворен код.

Икономистът: А когато возенето с карнавалното влакче спре?

„Защо се насочват към тези 45 държави? Изключително важна е отвореността на хората към иновациите и идеите, както и наличието на имигранти в добрия смисъл на думата“, допълни икономистът. Още по темата чуйте в звуковия файл:

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм