Квартал Сарафово ще отпразнува 100 години от своето съществуване в края на тази седмица. Тържествата ще бъдат на 27 и 28 май. В 17.00 часа в петък в читалище „Ангел Димитров 1929“ ще бъде открита паметна плоча на „бащата“ на мястото инженер Стоимен Сарафов.
След това ще там ще отвори врати изложбата „Българските бежанци в нашата памет“ от Пламена Кирова от Етнографския музей в Бургас. До 5 юни тя ще бъде отворена за посетители на читалището всеки ден между 10:00 и 11:00 и 17:00 и 18:00 часа.
Вечерта ще приключи с празнична програма в залата с участието на: детска група „Ален мак“, училище „Христо Ботев“, Кристин Динева, Мирослав Димитров и Михаела Димитрова, Мадлен Дечева, Дарина Димитрова, група „Ружа“, Мая Тодорова и други.
В събота в читалището е прожекцията на спектакъла „Дом за овце и сънища“ с автор Здрава Каменова и земляческа среща на потомците на заселниците с представяне на традиционни гозби. В 18:00 часа на рибарското пристанище започва детско шоу.
То ще бъде последвано от концерт с участието на Таня Ди и Благовест Зерлиев, фолклорен ансамбъл „Странджа“, Тони Димитрова и Миро Станчев. Вечерта ще приключи с празнична заря. Всички събития от отбелязването на 100-годишнината са със свободен вход.
През двайсетте години на миналия век на територията на днешно Сарафово се установяват български бежанци от Одринска Тракия. Те са част от близо двеста хиляди наши сънародници, чиито родни места се оказват извън границите на страната.
В началото те изграждат и живеят в сламени колиби и заслони. С много усилия успяват да получат официален статут и да регистрират свое селище с име Папарос. Няколко години по-късно инженер Стоимен Сарафов изиграва решаваща роля в живота на тези близо сто семейства.
Инж. Стоимен Сарафов е роден през 1865 година в Кюстендил. Рано остава кръгъл сирак. Като ученик показва изключителни възможности по математика. Министерство на просвещението го изпраща в Белгия, за да изучава инженерни науки.
Завръща се в България и заема държавни постове в правителствата от 1897 до 1931 г. Той е приятел и технически съветник на царете Фердинанд и Борис III. Наричали са го „бащата на железниците“, „спасителят на бежанците“, душата на Българско инженерно-архитектурно дружество.
През 1926 година инж. Стоимен Сарафов оглавява „Дирекция на бежанците“. Нейният предмет на дейност е оземляване на всяко бежанско семейство, доставяне на земеделски инвентар, семена и добитък, построяване на жилища, подобряване на пътища, водопроводи и други.
В Папарос той влага средства, включително и лични, за изграждането на така наречените „шаронски“ къщи (от заема, отпуснат от Организацията на нациите с комисар Рене Шарон) за водоснабдяване, построяване на училище и други благоустройствени дейности.
Стоимен Сарафов умира след боледуване през 1931 година във Виена.
