Натискът върху предприятията в Рязанска област, разположена на няколко часа от Москва, нараства значително. Наскоро губернаторът Павел Малков подписа указ, според който компаниите с повече от 150 служители са длъжни да предоставят на армията списъци с имена на свои работници. Така процесът по набиране на хора вече не е само задача на държавата – в него активно се включват и работодателите, които трябва да решат кои от служителите им да бъдат предложени за военна служба.

За фирми с между 150 и 300 служители се изисква да посочат поне двама кандидати. При предприятия с над 500 души персонал броят им нараства до пет. По този начин ръководителите на компании получават нова, необичайна роля – освен да се грижат за производството и финансовите резултати, те трябва да действат и като посредници в набирането на войници. Властите обаче продължават официално да представят тези назначения като „доброволни договори“.

Според информация, разпространена от независими руски медии и анализатори на открити източници, мярката обхваща не само държавните, но и частните компании. Ако работодател откаже или забави изпълнението, местните власти могат да наложат сериозни санкции. На основание указите за „максимална готовност“, подписани от Владимир Путин през 2022 г., глобите могат да достигнат до един милион рубли, или приблизително 10 700 евро.

Новият подход показва, че руската армия изпитва все по-остра нужда от хора. Макар Москва да твърди, че през миналата година 420 000 души са подписали договори за служба, на практика желаещите изглежда намаляват. В големите градове първоначалната подкрепа отслабва, особено след като войната се проточи и започнаха да се връщат загинали. Дори по-високите финансови бонуси вече не успяват да убедят семейни мъже и млади работещи да се запишат.

Тази практика обаче носи риск и за самата руска икономика. Страната вече страда от сериозен недостиг на работна ръка, а официалните прогнози сочат, че до 2030 г. може да липсват около 11 милиона работници. Изпращането на хора от предприятията към фронта може временно да помогне на армията, но същевременно задълбочава проблемите на бизнеса.

За работодателите това създава тежка морална и организационна дилема. Те трябва да решат кого да предложат, без да подкопаят работата на екипа си и без да загубят ценни специалисти, които трудно могат да бъдат заменени. В условията на изчерпан трудов пазар подобно решение означава не само риск за производството, но и осъзнаването, че изпращат свои служители на война.

Според наблюдатели властите поставят изпълнението на поставените квоти над икономическата логика. Кремъл е обявил цел да увеличи армията до 1,5 милиона действащи военнослужещи, а през 2025 г. Русия планира да отдели 6,3% от БВП за отбрана. Последиците от тази политика вече се усещат не само на фронта, но и в ежедневната работа на предприятията.

Ако моделът в Рязанска област бъде счетен за успешен, той може да се приложи и в други региони на страната. Така Русия постепенно въвежда форма на „тиха мобилизация“, която избягва общественото напрежение и реакциите, предизвикани от масовата мобилизация през есента на 2022 г.