Съдбите на университетски преподавател, студентка, мафиотски бос, американски милионер и английски колекционер се преплитат в новата книга на българския автор Емил Ценов, който от 20 години живее в Австрия. Романът „Корнелия” е смесица от исторически трилър и психологическо фокусиране върху действията на хората в извънредни ситуации.

Сюжетът се завърта около гробницата на римската императрица Корнелия Супера, случайно открита от иманяри. Действието се развива между Благоевград и София и стига до Лондон, Базел и Ню Йорк. Историческите препратки към Древен Рим създават втора сюжетна линия, която дава още една перспектива.

Преподавателят Емил Ценов: Начинът на придобиване на знания се обезцени

Емил Ценов преподава маркетинг и стратегия на комуникацията в Американския университет „Уебстър” в австрийската столица и университетите за приложни науки във Виена и Кремс. Занимава се с реклама, бизнес, сателитни технологии, иновации. Книгите са хоби и в същото време начин да изрази себе си.

„Корнелия” е втората му книга и първият му роман. Предшествана е от „Боговете на града” – сборник с 12 разказа, посветени на съвременния градски човек.

Защо за автора реалният живот е по-интересен от измислените истории, в кои жанрове още е решил да експериментира и какво разказват книгите му за човешката реакция в извънредни ситуации, в каквато в момента се намира целият свят? – четете в интервюто на Маргарита Колева.

Занимавате се маркетинг и със сателитни технологии. Кога и как решихте да пишете и как успявате да го съчетаете с другите си дейности?

Занимавам се с писане много отдавна. Още когато бях студент, работех за вестник „Пиринско дело”, който от години вече не съществува. Но по-активно започнах да се занимавам с писане в последните три-четири години, тъй като исках да докажа може би нещо на себе си, пък и на света. Някак си в целия пейзаж на българската литература ми се губеха добре разказаните истории. Смятам, че в момента има сериозно залитане точно в обратната посока и ми се струва, че има липса на книги, които просто ни разказват за живота, такъв, какъвто е. И точно това се опитах да направя, първо със сборника разкази „Боговете на града”,  а сега и с „Корнелия”. Всъщност „Корнелия” е проект, който започнах преди много, много време, но поради това, че се занимавам с много неща, вкючително и преподаване в три различни университета, досега не ми беше останало време за това.

Отзивите за романа „Корнелия”  са отлични и предполагам, че като автор, това Ви носи удовлетворение. Книгата  разказва история, в която се преплитат множество човешки съдби от различни епохи. Сюжетът се завърта около гробницата на римската императрица Корнелия Супера, случайно открита от иманяри. Ще спра дотук и ще Ви помоля да издадете още малко щрихи от романа, без разбира се да отнемаме удоволствието на читателите сами да проследят събитията, персонажите и взаимодействията между тях, разлиствайки книгата.

Самият роман прилича много на живота, той е многопластов. Развива се на много места. Първо в Древен Рим, чрез писмото на самата Корнелия, освен това се развива в днешна България, в САЩ в Англия, в Швейцария, така че има преплитане на много съдби, на много животи и характери. Това, което исках да покажа е, как едно неочаквано откритие може да промени живота на много хора по изключително неочакван начин и как те реагират в такива извънредни ситуации. Това е една от темите, с които се занимава и „Боговете на града”, защото смятам, че хората могат да изненадат самите себе си с начина, по който се справят с проблеми, възникнали неочаквано или с рязка промяна на обстановката. Може да се каже, че книгата повдига много въпроси и за мен би било най-хубаво,  ако всеки читател намери това, което наистина му е интересно. За някои хора това може да бъде частта за историята – какво се е случило по нашите земи в ІІІ век от новата ера. За други може  да бъде нумизматиката – за мен тя винаги е била интересна. Може да бъдат отношенията  между хората, може да бъде бизнесът, защото в книгата се разказва и за доста бизнес. Може да бъде сегашната ситуация в България, която също е покрита в доста големи детайли. Да, през призмата на човек, който живее в чужбина, но мисля, че би била интересна и на българите.

Двете Ви книги са коренно различни една от друга. Как се раждат идеите за тях и как протича процесът на създаването им?

Октровено казано историите просто живеят в главата ми и искат да излязат. Надявам се да не звучи претенциозно, но е точно така. Искам просто да правя експерименти. Не обичам да се връщам към едно и също нещо, което вече съм правил. И във всяка книга се опитвам да покривам различни неща. Разбира се, живият живот дава най-много примери за историите в книгите и смятам, че понякога той е по-интересен от измислените истории. И в „Корнелия” и в „Боговете на града” някои хора могат да разпознаят събития или случки, защото това са неща, които са се случвали на всички нас, просто не ги осъзнаваме.

А като процес на създаване – на един дъх ли се ражда книгата или има процес на осъзнаване, на промяна в сюжетната линия?

Когато човек започне една история, той обикновено знае как ще завърши. Не винаги. Не винаги, защото понякога логиката на събитията води в една или друга посока. Но общо взето потокът на събитията е ясен. Но, разбира се, минава през много изменения. Примерно „Корнелия” започнах да я пиша през 2005 година. Това са 15 години. И първоначалната идея беше да бъде написана на английски, което до голяма степен се обърка, след като публикувах първата си книга на български  език. Така, че „Корнелия” е минала като роман поне през 15 редакции.

Да очакваме ли „Корнелия” и в англоезична версия?

Започнах да я превеждам преди около два месеца. Наистина първоначалната идея беше да е написана на английски език и за англоезична аудитория. До момента съм превел около 90% от нея и предполагам, че до началото на 2021 година ще бъде на пазара и във версия на английски език. Честно казано когато превеждам книгата, се налага да променям някои неща като звучене, които на английски ми звучат по-добре, отколкото във версията, която е на български. Не може да се каже, че е пренаписана изцяло, но със сигурност ще е подобрена в някои отношения.

 „Боговете на града” ще има ли английска версия?

Това е един добър въпрос, за който ме окуражават много хора. Може би в един по-нататъшен момент. Защото „Боговете на града” се занимава също с универсални проблеми, въпреки че по-голямата част от нея се развива в България. Само един от разказите, последният,  се развива във Виена. Но винаги е опция. Стои на масата.

Сам издавате книгите си. Смела стъпка. Защо решихте така, по този начин?

По няколко причини. Първата е, че нямам време да се гмурна в прекрасния свят на книгоиздателството и на авторството на книги на пълно работно време. За мен поне засега това е хоби. Другата причина е, че за мен това е и маркетингов експеримент. Все пак аз преподавам маркетинг и гледах на това като на експеримент в дигиталния маркетинг.

Да очакваме ли нови заглавия? Има ли вече в ума Ви идея за следващ роман, за следваща книга?

Трябва да си призная, че в съзнанието ми има поне десетина книги, които чакат да бъдат написани. Всъщност вече започнах да пиша третата си книга. Тя ще бъде сборник от три новели. Едната новела вече е написана. Другите чакат реда си. Както казах, обичам да експериментирам, затова експерименирам с различни форми. Мислил съм си примерно да напиша сценарий за сериал. Между другото доста  хора смятат, че от сюжета на „Корнелия” ще излезе добър филм. Кой знае. Може би ще работя и в тази посока.

Споменахме, че се заанимавате със сателитни технологии. Бихте ли писал фантастика?

Окакто се помня чета фантастика и един, двама от авторите фантасти оказаха много сериозно влияние върху мен. Бих искал да спомена Робърт Шекли, който е удивителен писател във всяко едно отношение. Трябва да кажа, че фантастиката като такава, не фентъзито, а научната фантастика, която се занимава с много по-технически аспекти на жанра, е много трудна за писане. И за мен би било много интересно да се пробвам, но откровено казано, на този етап не смятам, че бих се справил много добре от чисто техническа гледна точка. Фентъзито е малко по-различен случай. Определено имам в съзнанието си сюжета на поне две фентъзи книги, които могат да бъдат написани. До голяма степен може да се каже, че „Боговете на града” е със сериозни елементи на фентъзи в нея. Все пак става въпрос за различни случки, които биха могли да се случат, но биха могли и да не се случат.

Книгите Ви се фокусират върху поведението на отделния човек в екстремни ситуации. От няколко месеца целият свят е в екстремна ситуация, визирам пандемията от Ковид 19. Какво е Вашето възприятие за случващото се ?

Това, което се случва в момента е класически пример за стратегическа точка на пречупване. Това е един от тези моменти в историята на човечеството, в които се променят правилата на играта и потокът на времето и събитията тръгват в друга  посока. Това, което ни показа тази пандемия е, че вече разграничаването между хората не се случва толкова на база каква класа са или какво имат, а по-скоро на това  в какво вярват. За съжаление това, което видяхме е, че вярата в науката, в разума като цяло и в логичната връзка между събитията в момента е на едно от най-ниските си нива в историята. Ако се замислим,  от времето на Просвещението до началото на 21 век, цялото това време човечеството е посветило на изграждането на авторитети – в науката, в политиката. Докато в началото на 21 век и това подозрително съвпада с появата на социалните мрежи, реално ние се заехме с това да рушим авторитети. На преден план беше изтикан авторитетът на всяка една отделна личност,  но не само авторитетът  й като личност, но и авторитетът  й като знания. Тоест начинът на придобиване на знания се обезцени. И това може да ни доведе до наистина големи проблеми в бъдеще. Ако хората си кажат какъв е смисълът да придобиваме знания, ние просто ще спрем да се развиваме. Аз вярвам, че това няма да се случи. Врявам, че ще намерим добър изход от тази криза, както винаги, въпросът е на каква цена.

Като университетски преподавател и като човек, който се занимава технологии, какво мислите за онлайн обучението?

Всички университети, в които преподавам в момента работят онлайн. Те намериха някакъв начин и той, разбира се, е на принципа проба –грешка, как това работи най-добре. Някои университети примерно предпочитат да записват първо лекциите, след това студентите да ги гледат и след това да се правят коментари. В други, където има по-малко студенти се правят оналйн дискусии. Много зависи от самата академична структура и примерно колко дълги са часовете. Ясно е, че хората трудно могат да останат концентрирани за повече от два часа. Когато имаш четиричасов блок , очевидно става все по –трудно и трябва да се равят по-чести почивки. Това, което истински ни липсва е живото общуване с хората. Понякога  за един преподавател е много важно да погледне в очите студента и да разбере дали той или тя наистина са разбрали  казаното. За това понякога е небоходима милисекунда – просто един  поглед в очите. При онлайн общуването това е трудно. Мисля, че студентите вече свикнаха, доколкото разбирам учениците също свихнаха с онлайн обучението. Но не бива да забравяме, че хората сме социални същества, ние обичаме да общуваме, да се събираме и това ужасно ни липсва.

Можете да чуете интервюто и на darikradio.bg