Климатичните промени задълбочават кризата, а някои родители се чувстват принудени да „пожертват“ дъщерите си, за да спасят останалите членове на семейството.

„Не съм щастлива от това“, казва 11-годишната Хатира пред The Guardian, която е била сгодена срещу пари, с които семейството ѝ да погаси дълговете си. Тя живее в Кала-е-Нау, столицата на провинция Бадгис в Северозападен Афганистан.

„Преди годежа беше здрава, а сега се тревожи и плаче много“, разказва 40-годишната ѝ майка Нур Биби. Когато бъдещият съпруг на Хатира, който е на 20 години, идва в дома им, момичето бяга. След годежа тя вече не излиза навън, защото, по думите на майка ѝ, „се срамува да има съпруг пред другите момичета“.

Бащата на Хатира отглеждал пшеница и добитък, преди семейството да бъде принудено да напусне селото си заради сушата.

В провинция Бадгис 95% от населението разчита на земеделие, зависещо от дъждовете, и на животновъдство. Сушите, които стават все по-чести и тежки заради климатичните промени, лишават хората от поминък. За много семейства омъжването на малолетните им дъщери се е превърнало в начин да оцелеят – чрез изплащане на дългове, осигуряване на храна или покриване на медицински разходи.

В Афганистан браковете традиционно често се договарят между семействата. Според анализ на Afghanistan Analysts Network обичайният процес започва с предложение от семейството на бъдещия младоженец. Ако семейството на момичето се съгласи, следват преговори за сватбата и за сумата, която ще бъде платена на родителите на булката. В някои общности бъдещите съпрузи също са питани за мнението им, но влиянието им върху окончателното решение може да бъде ограничено.

Няма установена историческа дата, на която тази практика е възникнала. Изследванията описват различни брачни обичаи, формирани в продължение на дълго време и различаващи се между регионите и общностите. Сред причините за запазването им са значението на семейните и племенните връзки, обществените норми и икономическите отношения между семействата.

Особено важно място в някои общности заема т.нар. цена на булката – плащане от семейството на младоженеца към семейството на момичето. Според Afghanistan Analysts Network високите суми могат да се превърнат в източник на доход за бедни домакинства, но също така да насърчат ранни бракове, да задълбочат дълговете и да поставят момичетата в положение, при което се третира като стока.

Тази практика не бива да се бърка с махр – предвиденото в ислямското право имуществено задължение на съпруга към съпругата, което е нейна собственост. В някои райони на Афганистан двете плащания се смесват в ежедневната практика, въпреки че имат различно предназначение.

Опитите за ограничаване на разходите за бракове и на плащанията за булки имат дълга история. През 1921 г. при управлението на крал Аманула хан е приет закон, който ограничава сватбените разходи и забранява плащането на цена за булката. По-късно са предприети и други законодателни инициативи, включително през 1978 г. Мерките обаче срещат съпротива и прилагането им е неравномерно.

Това историческо развитие показва, че практиката не е неизменна и че срещу нея са правени опити за реформа. То не означава обаче, че уредените бракове по принцип са принудителни или че всички семейства в Афганистан следват един и същ модел.

Уреденият брак и детският брак също не са едно и също. Проблемът възниква, когато момичетата са твърде малки, за да дадат осъзнато съгласие, когато са принуждавани да се омъжат или когато семействата договарят брака им, за да получат пари или да уредят дългове. УНИЦЕФ посочва бедността, неравенството между половете и обществените нагласи сред основните фактори, които поддържат детските бракове в страната.

„Като майка плаках много, но знаех, че съпругът ми няма друг избор“, казва Гул Бобо, която не знае собствената си възраст. Двете ѝ дъщери – двегодишната Рубина и петгодишната Назила – вече са сгодени. Семейството живее в село Тайз Навах, на около 12 часа път с кола от Кала-е-Нау.

Както много други мъже в района, съпругът на Гул Бобо купувал семена всяка година и наемал трактор или магаре, за да обработва земята на по-заможен собственик.

„Знам, че са твърде малки, за да бъдат сгодени, но нямахме избор. Иначе щяхме да изчакаме, докато навършат 18 години“, казва майката.

„Очаквам да бъдат бити, но не мога да направя нищо. А когато навършат 14 години, ще забременеят“, допълва тя.

Бъдещият съпруг на петгодишната Назила е на 15 години. По думите на майка ѝ след две или три години момичето може да замине да живее при семейството на съпруга си.

„Предпочитах да е мъртва, отколкото да я омъжат за толкова възрастен мъж“, казва Бана, майката на 11-годишната Гулалай. Момичето е сгодено за собственик на магазин в края на 40-те си години, на когото родителите ѝ дължали пари.

Историята на семейството е подобна на тази на много други в региона. Бащата на Гулалай се занимавал със земеделие, но семейството било принудено да напусне отдалеченото си село в област Кадис заради провалената реколта.

„Трябва да пожертваме един член на семейството, за да спасим останалите“, казва бащата Ниаз Мохамад. Той твърди, че би предпочел да изчака, докато дъщерите му навършат 20 години, преди да ги омъжи. Въпреки това четири от тях вече са били омъжени като деца.

Семейството се храни само с домашен хляб, чай и листа от див слез, които събира и вари. За да приготвят храната си, използват отпадъци вместо дърва за огрев.

Когато ги питат за климатичните промени, повечето жители на Бадгис не знаят какво означава този израз. В селата хората живеят предимно в кирпичени къщи, без електричество, освен когато разполагат със захранвани със слънчева енергия батерии. Транспортът също е ограничен. За хората, които се борят да осигурят най-необходимото за оцеляването си, теми като свръхпотреблението и емисиите на парникови газове са далечни и непознати.

През последните девет години хиляди хора са напуснали родните си села заради сушата и са се преместили в Кала-е-Нау с надеждата да намерят работа. Често обаче усилията им остават без резултат.

За да изхранва семейството си, 55-годишният Мохамад Яваз продава сладолед край пътя и печели около 100 афгани, или 1,20 британски лири, на ден. Всяка сутрин той събира с шестгодишната си дъщеря Зубайда кенчета и пластмасови бутилки. От препродажбата им двамата получават общо между 500 и 1000 афгани месечно в най-добрия случай.

В крайна сметка Яваз решил, че няма друг избор, освен да омъжи първата си дъщеря, която сега е на 15 години и вече е заминала да живее при съпруга си. Миналата година той сгодил и Зубайда за 12-годишно момче.

Съседът му Сургул е в същото положение. Всяка сутрин той събира отпадъци заедно с дъщерите си Зартиля, на 10 години, и Биби Айша, на 7 години. И двете са сгодени. Решението да омъжи Зартиля било взето, след като семейството прекарало „три дни и три нощи без нищо за ядене“.

Наскоро Сургул продал единствената батерия, с която осветявал кирпичената си къща, за да купи лекарства за една от дъщерите си. Преди няколко години той и съпругата му загубили бебе заради заболяване.

Животът на семейството не винаги е бил такъв. Някога Сургул отглеждал добитък в селото си, но с настъпването на сушите бил принуден да продаде животните. Пазарите за добитък в Бадгис са пълни с хора, които продават животните си, защото не могат да си позволят фураж, който да компенсира липсата на трева. В някои райони селата са се превърнали в призрачни места.

Някои семейства се отправят към Херат – третия по големина град в Афганистан, където лагерът за разселени хора Шахрак-е-Сабз приютява десетки хиляди души. Те пристигат с надеждата да получат хуманитарна помощ, но подкрепата постепенно е намаляла. В крайна сметка някои от тях прибягват до омъжването на дъщерите си, за да изплатят дълговете си.

Петнадесетгодишната Дарелах живее със своя 30-годишен съпруг Молах. Семейството ѝ напуснало родното си село през 2018 г. – годината, в която провинция Бадгис преживяла исторически тежка суша. От 2021 г. насам сушите ежегодно унищожават реколтата и причиняват недостиг на храна за добитъка.

Дарелах вече е бременна и се е върнала при родителите си на посещение.

„Все още съм дете… Не може да е правилно решение да се омъжиш на тази възраст“, казва тя.

Сестрите ѝ – деветгодишната Биби Зат и 11-годишната Рахима – също са сгодени, но все още живеят при родителите си.

Съседът им Бахахудин, на 40 години, също бил принуден да напусне дома си заради сушата и да продаде земята си. Когато не успял да изхранва семейството си със събиране на отпадъци и просия, той продал бъбрека на 10-годишния си син Зиаудин за 100 000 афгани. Мъжът твърди, че искал да продаде собствения си бъбрек, но здравословното му състояние не позволявало.

В лагера подобни истории вече не изненадват никого. Жителите разказват, че деца често умират, защото нямат достъп до здравни услуги.

Тридесетгодишната Хомаха също е била принудена да напусне дома си заради сушата. Съпругът ѝ се договорил да омъжи двегодишната им дъщеря Фатема само три месеца след раждането ѝ. Причината била, че семейството не можело да си позволи дори малката сума за споделен транспорт, необходима, за да води осемгодишния им син Ехсанула в болница за кръвопреливане всяка седмица. Детето страда от рак на кръвта.

Хомаха може никога повече да не види дъщеря си, след като тя се омъжи и замине за село на 15 часа път с кола.

„Няма да мога да си позволя пътуването, за да я посещавам, след като замине“, казва майката.

Животът на семействата, които остават в селата си, не е много по-лесен. В Кошкиан реколтата от пшеница на Абдул Азиз се провалила седем пъти за осем години. През този период той омъжил пет от дъщерите си срещу суми между 90 000 и 150 000 афгани – приблизително от 1000 до 1750 британски лири – за да изплати дълговете си.

Една от дъщерите му, Мазари, напуснала дома си на около 12 или 13 години. Сега тя е на 16 или 17, живее със съпруга си, който е на около 40 години, и с двегодишния им син. През април тази година тя родила и второто си дете.

„Беше много трудно да се омъжа на 12 години. Когато отидох в дома му, не умеех да готвя, но съпругът ми и роднините му се отнасят много добре с мен“, разказва тя.

По-малките ѝ сестри, на възраст между три и 13 години, ще останат у дома, докато бъдат изплатени договорените суми за браковете им. Докато работят на полето, те си спомнят годините на война, когато войници от предишното правителство стреляли от планините зад селото им.

„Нямаше разлика – армията на предишното правителство стреляше, независимо дали бяхме талибани или цивилни“, казва 13-годишната Шамаел, сестра на Мазари. „Сега се чувстваме по-добре, защото вече не се будим от звуците на сражения.“

Сестрите ѝ кимат, докато продължават да плевят нивата.

„Хората обработват земята си години наред. Влагат много средства, но няма реколта и затъват в дългове“, казва Шамаел. „Тогава някои продават земята си, а други – дъщерите си, за да оцелеят.“

В района сумите, плащани за булките, могат да варират от стотици до няколко хиляди британски лири и често се изплащат на вноски. Според описаната в материала практика, след като цялата сума бъде платена, семейството на младоженеца може да прибере момичето в дома си. В много случаи това става още в началото на пубертета.

„Всичко, което ни се случва, е заради бедността“, казва Шамаел.

В деня на сватбата си 14-годишната Биби Самия от село Нукхил първоначално изглежда спокойна. Майка ѝ разказва, че момичето плакало много предишната нощ. То успява да запази самообладание в продължение на часове, но малко преди да напусне дома си, избухва в сълзи.

„Не съм щастлива, защото съм много малка“, казва тя.

На сватбата, както повелява традицията, мъже се събират пред дома, докато молла облича младоженеца – 16-годишния Фатех Мохамад. Друг мъж рецитира религиозни песнопения. Биби Самия тръгва към дома на съпруга си, покрита с плат като знак за скромност и защита от „лоши очи“. По дрехите ѝ са прикрепени банкноти, подарени от гостите. Тя ще остане да живее при съпруга си, докато той заминава за Иран в търсене на работа.

С намаляването на чуждестранната помощ изчезват и програмите, които би трябвало да подкрепят момичетата в подобно положение.

Марк Колдър, директор по застъпничеството за Афганистан в международната хуманитарна организация World Vision International, предупреждава за опасностите от ранните бракове.

„Ранните бракове излагат момичетата на потенциално смъртоносни рискове за здравето, но клиниките, които ги лекуват, изчезват с намаляването на помощта“, казва той.

Психологическите последици за децата, омъжени в ранна възраст, са огромни. Въпреки крайната бедност 12-годишната Айша продължава да посещава начално училище. Всяка сутрин майка ѝ Сара я води пеша от бедняшкия квартал край Кала-е-Нау, където семейството се преместило, след като избягало от сушата през 2021 г.

Въпреки това бащата на Айша я е сгодил за 20-годишен мъж, за да изплати семейните дългове. Когато сумата бъде платена, момичето ще трябва да замине при бъдещия си съпруг.

Парите от брака почти не са подобрили положението на семейството. То не е плащало наема си от 1000 афгани от два месеца, а хазяинът вече е поискал да напусне жилището. Когато последното ѝ бебе се родило, Сара трябвало да върви пеша до болницата, защото нямала пари за транспорт.

Въпреки това тя се опитва да отложи момента, в който дъщеря ѝ ще бъде отведена от дома.

„Опитвам се да не се свързвам със семейството на бъдещия ѝ съпруг, за да искам останалата част от сумата, така че Айша да не се налага да заминава“, казва Сара.

Тя не може да говори за предстоящия брак пред дъщеря си, защото Айша започва да плаче. Затова предпочита да я остави спокойно да си пише домашните, докато все още има тази възможност, предаде bTV.