Още от древността, човекът опитва да опитоми дивите животни. Едновременно с развитието на земеделието, използвайки уменията придобити по време на лов, човек търси начини за опитомяване и развъждане на животни за месо, мляко, яйца, вълна и кожа. Няма категорични данни как точно се случва опитомяването, но най-вероятно дивите животни са взимани от техните майки след като същите са убивани по време на лов. Самото опитомяване обаче не означава, че животното вече е домашно. За опитомяването е нужно държаното при човека животно да произведе потомство. Тогава се прави селекция и се получава домашно животно. За целта обаче трябва да се запазят индивидите с най-ценни свойства за хората и то в продължение на няколко века. Видовете, за които условията на опитомяване могат да бъдат археологически датирани са опитомени приблизително между 10 000 и 2500 години преди новата ера.

Първо е опитомено кучето, преди около 10 000 години, чийто див предшественик е вълкът. Преди около 8500 години в Северна Африка и Индия се отглежда едър рогат добитък. Малко по-късно в Югозападна Азия са опитомени овцете и козите. Техни диви предшественици са брадатата коза и азиатския муфлон. В същото време в Китай са опитомени и свинете.

Кокошката бива опитомена в Южна Азия преди около 7500 години. Кокошката и други птици, които биват опитомявани и отглеждани в домашни условия дават възможност на хората да произвеждат освен месо и един друг много важен продукт за човека – яйцето. Постепенно отглеждането на домашни птици се развива в Европа и в частност и България.

Подробна информация за развитието на отглеждането на домашни прици в плевенския регион предостави за Дарик радио Илиян Цветанов, който е Главен експерт в отдел „Държавен архив“ – Плевен.

Производството и преработката на птиче месо и яйца в Плевенско „стъпва на промишлени релси“ на 15 февруари 1965 г. Тогава с решения на ръководните органи на местно ниво е учредено междукооперативно предприятие от двадесет и две трудово-кооперативни земеделски стопанства, Районен кооперативен съюз – Плевен и Централен кооперативен съюз – София.

Учредителите внасят дялов капитал повече от 2 000 000 лева. Междукооперативното предприятие работи като такова в периода 1965 – 1970 г. През 1971 г. с решение на Министерство на земеделието дейността се разделя на две. Производството на бройлери със седалище Славяново се прехвърля към Аграрно-промишлен комплекс – Пордим, а яйценосното направление със седалище с. Бохот, Плевенско към Аграрно-промишлен комплекс – Плевен - юг. От 1976 г. с решение на Министерски съвет, птицезаводът за бройлери в Славяново преминава към научно-производствено обединение по птицевъдство – Костинброд. Поделение на същото това научно-производствено обединение по птицевъдство в Костинброд е и птицекомбината за носачки в с. Бохот, Плевенско.

Той е поделение, обособено на отделен баланс, със самостоятелна банкова сметка, основни и оборотни фондове. Комбината е изграден с цел производство и реализация на яйца, меланж, ярки от селекция в живо тегло, строителство и основни ремонти по стопански начин. Изграден е в близост до с. Бохот, Плевенско в района на местната гора. За осъществяване на основната дейност на разположение са 22 автомобила, помпена станция, ремонтна работилница с автосервиз и дърводелска работилница. Отначало се използва и базата на вече споменатия Аграрно-промишлен комплекс – Плевен - юг. В последствие комбината открива филиали и в с.с. Къшин и Радишево, Плевенско. Изградена е и люпилня в Долни Дъбник.

   

Поради бързото финансово и организационно развитие от 1977 г. Птицезавод – Славяново прераства в Комбинат за промишлено производство и преработка на птиче месо и яйца – Плевен. В първата половина на 80-те години на ХХ-ти век същият успява да се развие до най-голямото промишлено птицевъдно предприятие в страната като обединява  няколко дейности:

комплекс за отглеждане на подрастващи родители за бройлери, който по натурални и икономически показатели е на световно ниво;

комплекс за родители носачки, който произвежда 50% от разплодните яйца за бройлери в страната и по натурални и икономически показатели е на най-високо ниво в България;

комплекс за промишлено производство на бройлерно месо, който произвежда приблизително ¼ от птичето месо в България;

родителски комплекс за производство и отглеждане на общоползвателен хибрид, за нуждите на личните стопанства в страната. Хибридът е патент на комбината и е на световно ниво;

Люпилни в Славяново и с. Обнова, Плевенско, оборудвани с най-съвременни високопроизводителни и ефективни машини и съоръжения за производство на еднодневни пилета – бройлери и общоползвателно направление, които осигуряват 30% от разплодния материал за страната;

комплекс за производство на фуражно зърно, организирано на базата на  високоефективни технологии;

предприятие за производство на птиче месо в личните стопанства, като продължение на общественото производство в личния двор;

птицекланица в Плевен – най-голямото в страната птицепреработващо предприятие за производство на птиче месо и деликатесни продукти. Тя е утвърден износител на международния пазар;

транспортно предприятие, организирано на основата на няколкостотин транспортни и технологични машини, обслужващо всички дейности в комбината;

строително предприятие, което изпълнява новото строителство, основните ремонти и текущото поддържане на наличните сгради и съоръжения в комбината;

цех за нестандартно оборудване – произвежда необходимите резервни части за поддържане на машините и съоръженията и на специализираното оборудване на промишленото производство.

Поддържат се тесни делови контакти с редица европейски и близкоизточни държави като: Германия, Гърция, Дания, Ирак, Либия, Румъния, Унгария, Франция и др. Комбинатът е носител на орден „Народна република България“ – I степен.

Комбинатът за промишлено производство и преработка на птиче месо и яйца – Плевен бива преобразуван в Стопански комбинат за производство и преработка на птиче месо и яйца – Плевен с разпореждане на Министерски съвет от 1984 г. и е негов приемник.   

С Решение на Окръжен съд – Плевен от 24 юни 1992 г. Птицекомбинатът за носачки край Плевен се преименува в Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) „Овобизнес“ – с. Бохот, Плевенско.

С разпореждане № 118 на Министерския съвет от 17 ноем. 1993 г. Стопанският комбинат за производство и преработка на птиче месо и яйца – Плевен прекратява своята дейност. От 1 ноем. 1993 г. стопанският комбинат се преобразува в ЕООД,   както следва:

- „Славяна“ ЕООД – Славяново;

- „Авотранспорт 93“ ЕООД – Славяново;

- „Обновление“ ЕООД – с. Обнова, Плевенско;

- „Птици и птичи продукти“ ЕООД – Плевен.

Съгласно т. 4 и 6 на Приложение № 5 от Решение на Министерски съвет № 118, „Птици и птичи продукти“ ЕООД – Плевен се упълномощава да представлява Стопанския комбинат за производство и преработка на птиче месо и яйца - Плевен и преобразуваните от него дружества за събиране на дължимите суми от чуждестранни контрагенти по баланса на същия Комбинат към датата на прекратяването му.

По повод развитието на процесите в българската икономика дружествата са включени в списъка за приватизация и постепенно приватизирани.

В „Държавен архив“ – Плевен има регистрирани фондове на:

- Научно-производствено обединение по птицевъдство – Костинброд – Птицекомбинат за носачки – Плевен с документи за периода 1976 – 1998 г.;

- Стопански комбинат за производство и преработка на птиче месо и яйца – Плевен с документи за периода 1965 – 1993 г.;

- „Славяна“ Еднолично акционерно дружество (ЕАД) – Славяново с документи за периода 1993 – 1997 г.;

- „Птици и птичи продукти“ ЕАД – Плевен с документи за периода 1993 – 1997 г.

- „Обновление“ ЕАД – с. Обнова, Плевенско с документи за периода 1993 – 1997 г.

- „Автотранспорт – 93“ ЕАД – Славяново с документи за периода 1993 – 1997 г.