"Да плача или да се смея", казва Волен Дюлгеров - 27-годишният българин, който преди седмица победи световния шампион по шах норвежеца Магнус Карлсен в онлайн турнир. Роденият на 30 ноември 1990 г. в северния град Тьонсберг е 16-ият изкачил се на световния връх и е широко признат за един от най-великите шахматисти на всички времена. Още 13-годишен става гросмайстор, той е и вторият най-млад в историята на шаха. През 2022 г.

Карлсен шокира шахматния свят, като обявява, че няма да защитава титлата си поради липса на мотивация

Въпреки че се отказва от класическата корона, той остава безспорен №1 в света по рейтинг.

Магнус е известен с това, че доминира не само в класическия шах, но е и многократен световен шампион по рапид (ускорен шах) и блиц. Стилът му се отличава с изключителна ендшпилна техника, компютърна точност, желязна психика и способност да извлича победи от наглед напълно равни позиции, изтощавайки противниците си физически и ментално.

Мачът между Карлсен и българския шахматист и стриймър Волен Дюлгеров, познат онлайн с псевдонима Witty Alien, се превърна в световна сензация. Въпреки че Волен Дюлгеров притежава официалната титла кандидат-майстор (CM) и е бивш шампион на България за младежи, разликата в класите с Карлсен е огромна, което прави победата му един от най-големите шахматни подвизи за български аматьор/стриймър.  

Дюлгеров и създател на "извънземният гамбит" - изключително агресивен, хаотичен и некоректен от гледна точка на компютърните алгоритми шахматен дебют, който се превърна в глобален интернет феномен. След тази победа младият българин

реагира много емоционално - възторжено крещя и разкъса тениската си,

а това го превърна в световна сензация в социалните мрежи.

Репликата му за плача и смеха е по повод припомнянето ни, че когато беше малък, искаше, като порасне, да отглежда кокошки. Волен е част от семейство с изключителна история. История, която "24 часа" отразяваше в продължение на 5 г.

Интересът на медията ни беше, защото бащата Димитър Дюлгеров имаше доверие само на нашето издание и не допускаше други до личната драма на семейството. За първи път научихме за странното семейство Дюлгерови през 2009 г., когато ни потърси съпругата му Елена с молба за съдействие. Така станахме част от тази

абсурдно звучаща история, но всичко в нея е истина

По онова време четирите деца на семейството живееха в ловешкото с. Дренов и от 7 г. не бяха стъпвали в училище. Родителите им бяха преценили, че е по-добре да ги обучават вкъщи. Децата - Стефка, Елена, Димитър и Волен, бяха на възраст 16, 13, 12 и 10 г. Майката е завършила английска гимназия и владее няколко езика, бащата е дипломиран лекар - бивш асистент в катедра по обща медицина.

Изборът на тогава 34-годишната Елена и на 39-годишния Димитър Дюлгерови от Плевен бе да живеят в Дренов, а рожбите им да станат козари. Враждуващите лагери бяха два. От едната страна на барикадата беше - бащата, решен на всяка цена да запази създадените правила на живот на семейството му. А срещу него бяха бабите на децата му и Агенцията за закрила на детето. 

Неговата майка, също лекар, и тъщата настояваха внуците им да посещават училище и да растат сред връстниците си, а агенцията им съдействаше. Елена и Димитър обаче не приемаха вмешателство в методите им на възпитание и обучение.

След като и двамата бяха загубили работата си по различни причини и в стремежа да запазят независимост, те бяха напуснали Плевен и бяха купили къща в ловешкото село. Бащата се бе преквалифицирал в животновъд. Създал бе стопанство, в което отглеждаше кози, патици и кокошки, развиваше и земеделие.

Елена пък се бе насочила към чужбина, за да осигурява нужните пари. Работела като гувернантка в Англия за по 3 месеца, връщала се, после пак заминавала.

След като заживели в Дренов, Стефка, Димитър и Елена били записани в училището в село Вълчитрън. Според бащата нещата вървели добре до деня, в който директорът настоял той да инвестира 10 хил. лева в местен шивашки цех. Като получил отказ, започнал тормоз над децата. И някогашният лекар решил: няма да ходят повече в училище.

С образованието им се заела майката, когато била у дома. По-големите Стефка и Димитър овладели писмен и говорим английски и италиански. Много интелигентни по общо мнение, възпитани, проявявали зрелост, неприсъща за възрастта им. Нямали обаче почти никакви контакти с други деца. Къщата е в края на селото, чиито жители са повечето възрастни хора.  

Децата били активно ангажирани в отглеждането на животните и при обработването на зеленчуковата градина. При хубаво време се редували да пасат 10-те кози. Този нетрадиционен за XXI век стил на живот не се харесвал на бабите им. Майката на Димитър потърсила съдействие от Отдела за закрила на детето в Ловеч.

И пред къщата на семейството в Дренов застанали две служителки от отдела и районният полицейски инспектор. Поискали да говорят насаме с децата и да огледат условията, при които растат.

"Настоях да се легитимират - те отказаха. Тогава им казах да се омитат от дома ми", разказваше тогава бащата.

"Срещу мен е държавата: Агенцията за закрила на детето, съдът, прокурорът - всички защитават интересите на две бабички", възмущаваше се родителят.

Кулминацията на войната "Дюлгерови срещу правилата" била, когато 3 коли спрели пред къщата. От тях се изсипали полицаи, две служителки на Отдела за закрила на детето и инспектор от Детска педагогическа стая. На ръцете на буйстващия Димитър щракнали белезници, но успял да извика на рожбите си да заключат голямата метална порта и да не пускат никого. След други подобни перипетии сагата продължи в съда.

Проверяваха грамотността на децата, като ги караха да четат определени текстове. Оказва се, че всичките могат. На въпрос какви искат да станат, като пораснат, всичките отговарят: "Козарчета".

"Какво скандално има в това? На тази държава не ли трябват козари?", питаше разгневеният баща.

И след множество заседания, препоръки и срокове децата да бъдат записани да учат, и след категоричния отказ на бащата да ги изпълни, през 2013 г.

Димитър, Елена и Волен бяха изпратени в центрове от семеен тип

До развръзката се стигна, когато майката Елена сигнализира, че съпругът е упражнявал насилие над децата, редовно ги пребивал, имало и счупени ребра. Това пък доведе до разрив в семейните отношения и развод. През цялото време, докато течеше родителският бунт обаче, децата участваха в различни турнири по шах и печелеха отличия.

Пренасяме се в настоящето, разговаряйки с вече много порасналия Волен. Той не иска да си спомня за погубеното детство. Спомените му са болезнени. Говори задъхано, галопирайки през преживяното време.

"На 17 години напуснах дома и тръгнах по квартири. Беше ми много трудно, не бях ходил на училище, но се самообразовах. Започнах работа като програмист и горе-долу така станаха нещата", простичко описва годините на строга самодисциплина. И допълва: "Не мога да кажа, че родителите ми са ме образовали, те на нищо добро не са ме научили."

- В какво се изразяваше твоето самообразоване?

- Започнах отначало, от първи клас.

- Сега притежаваш ли диплома за завършено образование?

- Нещо такова.

- Не разбрах - имаш диплома или нямаш?

- И да, и не - отговаря уклончиво.

Споделя, че след като пораснали с брат му и сестрите му, между тях и баща им се породил голям конфликт. Не казва какъв, но той довел до тотален разрив в отношенията им.

Сетне всеки взел живота си в свои ръце и поели по различни пътища

Понастоящем Волен е в София. От сестрите му най-голямата - Стефка, избрала да живее в Америка. Елена е във Франция и само тя има диплома за завършено образование, а брат му Димитър е в Плевен. Майка им се омъжила повторно за англичанин, баща им сключил брак с рускиня и продължава да живее в Дренов. С майка си поддържат връзка, но баща им не искал да ги вижда и чува.

Волен разказва, че за доста време се бил отказал от шаха, тъй като изучавал програмиране. Но днес шахът е единствената му страст. Що се отнася до онлайн победата му над световния шампион, той я определя като чист късмет. А придобитата след това световна популярност скромно приема не само като своя, а и на България.

- Клипът ти, запечатал неистовата радост, има милиони гледания по света. Как смяташ да оползотвориш тази популярност?

- С повече работа. Трябва да работя здраво. Това е единственото решение - мъдро заключава младият мъж.

От 4 години шахът е неговото препитание - занимава се със стрийминг и казва: "Трудно е, много е трудно, но какво да се прави, това е животът."

Волен мечтае да стане най-добрият стриймър в света

Макар че средствата не му достигат, той прави дарения на различни онлайн платформи всяка неделя, когато някой негов шахматен ход бива определен като брилянтен. В това намира смисъл, иска да е добър и да прави добро. Последното му дарение отишло за жените в Афганистан. Да, баща му загуби битката с институциите, правилата все пак го победиха. Но всъщност не това е важното според Волен.

Истински същественото е, че е загубил децата си. От четирите му рожби нито една не е с него и нито една не стана козарче.

- Баща ни направи груба, груба грешка - поведението му не бе нормално. Ако някога имам деца, никога не бих ги спрял да ходят на училище, никога - изрича като клетва Волен, пише "24 часа".