Разходите на държавата растат по-бързо от приходите и изтласкват бюджетния дефицит – около този извод се обединиха участниците в кръглата маса „Фискалната политика на България и устойчивата икономическа визия на страната с влизането в Еврозоната“. Събитието, организирано от Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) и Института за пазарна икономика (ИПИ), събра представители на високотехнологични компании, браншови организации, икономически експерти и финансови анализатори.

 Във встъпителното си изказване старши изследователят в ИПИ Петър Ганев заяви, че разговорът не е просто за бюджета за следващата година, а за траекторията му и накъде върви страната- това е големия въпрос, който ние като общество трябва да решим. След първите почти десет години на провал по време на прехода до въвеждането на валутния борд, последващи 28 години по-скоро на успех, на стабилни финанси, намаляване на дълга, ниски данъци, сега влизаме в нов период с еврото и може би това е голямото противоборство - каква да е политиката оттук нататък в средносрочен план”, посочи Ганев.

Според изследователя най-важна е траекторията на бюджета.

“Ние сме в ситуация не просто на политическа нестабилност, която произведе рекорден брой избори, имаме и други рекорди - брой неприети бюджети и брой години, в които влизаме без бюджет” коментира още той.

“Връщаме се в базовия разговор накъде вървим като икономическа политика и като бюджет и като че ли това е най-важното, както и това, което провокира толкова хората за изкажат своето мнение”, допълни Ганев. 

 От ИПИ представиха анализ, според който именно рязкото увеличаване на публичните разходи е водещият фактор за растящия бюджетен дефицит, въпреки добрата динамика на приходите и повишената събираемост. Исторически държавните разходи са поддържали ниво около 37% от БВП, като 40% беше негласна горна граница. През 2025 г. те достигат 42,4%, а за 2026 г. се планира ръст до 45% от БВП - траектория, която създава риск от бъдещи данъчни увеличения и фискална нестабилност.

„Българският бизнес е готов да участва в решенията, но без реформи и предвидима рамка е трудно да се поддържа инвестиционен хоризонт. Държавата трябва да покаже визия за контрол върху разходите, иначе ще продължим да работим в среда на несигурност. Именно затова настояваме за открит и експертен диалог, който да води до ефективни, а не краткосрочни решения“, подчерта Илия Кръстев, председател на УС на БРАИТ.

Кръстев смята, че липсва последователен и задълбочен разговор за бюджета и икономическото развитие на България.

„Смятаме, че това не се случва достатъчно често, по конструктивен и последователен начин“, посочва Кръстев. „В текущата ситуация бизнесът трябва да е много по-активен, да предлага и да критикува конкретни политики, и да ги обяснява на цялото общество“, допълни председателят на БРАИТ. 

Той още обяви, че днешната кръгла маса за фискалната политика на България няма да бъде изолирано събитие. От БРАИТ подготвят дебати в началото на 2026 година, на които се очаква да представят своите виждания за реформи в пенсионната система, в публично-частните партньорства и концесиите и в здравеопазването.  

 Участниците в кръглата маса се обединиха около разбирането, че устойчивата фискална политика не може да бъде постигната чрез механични корекции в приходната част, а чрез последователни структурни реформи. Според експертите българската икономика разполага с реален потенциал за по-висока производителност и инвестиции, но за да бъде използван той, е необходимо стимулиране на иновациите и модернизиране на публичния сектор.

 В областта на публичния сектор беше подчертано, че докато населението намалява, разходите за администрация и общият фонд „Работна заплата“ продължават да нарастват. Участниците отчетоха нуждата от реформи, включително премахване на автоматичните механизми, обвързани с динамиката на средната заплата, както и от функционален анализ, който да очертае възможности за оптимизация.

 В здравния сектор експертите отбелязаха значителен потенциал за повишаване на ефективността. Коментирана беше необходимостта от преструктуриране на болничната мрежа, подобряване на модела на финансиране и по-силен фокус върху профилактиката и извънболничната помощ.

„По-високата събираемост е положителен сигнал, но не може да компенсира тенденцията към системно разширяване на разходите. Без структурни реформи всяка бюджетна рамка ще остане уязвима – дори при добри приходи. Трябва да говорим за ефективност на публичните системи, а не за механично преразпределяне на повече средства“, заяви Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ.

Богданов определи като „добра“ новината за избягване на удвояване на данъка върху дивидента и увеличението на пенсионната вноска с 2 процентни пункта. 

„Тази година „избегнаха куршума“, но ако има такъв ръст на разходите и натиск от разходната част, неизбежно следващата година ще има увеличение на данъците и това е само началото. С 2 пр. п. ръст на пенсионната вноска и увеличаване на данъка върху дивидента не може да се поддържа толкова голяма държава, с тенденции да се разширява“, заяви Богданов.

Решението, според него, е в структурни реформи и е в две посоки – към ускоряването на икономическия растеж и подобряване на инвестиционния климат и към по-ефективен публичен сектор.

 В дискусията бяха поставени и по-широки системни въпроси, свързани с качеството на публичните финанси и инвестиционната среда.

„Ефективното разпределение на публичните ресурси е фундаментален принцип – фискалните правила трябва да се спазват, а не да се тълкуват според момента“, подчерта Любомир Каримански, член на УС на БНБ.

„Министърът на финансите в момента нонстоп повтаря едно и също нещо - че разходите не са 45% или 46% от БВП, а са под 40% , защото изваждала разходите, свързани с европейските средства, но забравя, че в консолидираната фискална програма винаги има приложение 7, в което има нетираната част на разходите, които са за фискални програми и самите разходи по тези европейски средства, и дори и тях като извадим се получава близо 42% “, отбеляза още финансистът Каримански.

 Експертите посочиха, че към момента преработеният проектобюджет за 2026 г. не предлага цялостна визия за овладяване на разходния натиск. Акцент беше поставен върху няколко ключови липси:

● автоматичните механизми за нарастване на разходите не са премахнати или реформирани, а единствено замразени за 2026 г., което оставя системния проблем нерешен;

● предвидените съкращения на незаетите щатни бройки в администрацията бяха определени като позитивна, но твърде ограничена и бавна стъпка;

● в бюджета липсват мерки за повишаване на ефективността на разходите в ключови системи като здравеопазване, социални услуги, администрация и сектор „Вътрешен ред и сигурност“.

 Според експертите- въпреки корекциите, бюджетът продължава да бъде разходно ориентиран и не представя ясна пътна карта за повишаване на ефективността в ключови системи като здравеопазването, социалните услуги и публичната администрация.

 При евентуално неприемане на бюджета за следващата година държавата ще работи по удължителен закон, което според тях създава допълнителна несигурност за бизнес средата и планирането на инвестиции. Участниците подчертаха нуждата от стабилна управленска рамка и последователни политики, които да дадат предвидимост на икономиката.