Днес се навършват 25 години от най-кървавата терористична атака в съвременната история на човечеството – атентатите на 11 септември.

На този ден 4 пътнически самолета, отвлечени от терористи от Ал-Кайда, се разбиват в Ню Йорк, Вашингтон и в поле в Пенсилвания. Загиват близо 3000 души, сред които стотици пожарникари и спасители.

Възпоменанията в Ню Йорк днес започнаха с издигането на два светлинни стълба на мястото на кулите близнаци. Дронове пресъздадоха силуета на разрушените сгради.

Сутрешното слънце на 11 септември 2001 година все още пази топлината на една обикновена семейна закуска, но за Скот тя остава завинаги замръзнала в кадър. Само на 4 години, малкият Скот прегръща баща си за последно, преди той да излезе за своята смяна като пожарникар в Ню Йорк – смяна, от която баща му така и не се завръща, пожертвал живота си в трагичните атентати.

25 години по-късно времето е изтрило много неща, но не и неговия образ.

„Честно казано, имам чувството, че споменът за него изниква всеки ден – докато съм на работа. Няма ден, в който да дойда тук и да не се сетя за него. Разбира се, мисля за него всеки ден, каквото и да става, но особено силно това се случва, когато съм на работа. А понякога, докато съм на пожар, срещам хора, които са го познавали; те просто ме спират и казват: „Боже мой, приличаш на него“, казва Скот Ларсен, пожарникар и син на загинал при атентатите.

Сега пожарникарската униформа облича и самият Скот-младши. Всеки път, когато застане пред паметната плоча с името на своя баща – име, което гордо носят и двамата – той усеща тежестта на трагичните събития от 11 септември, отнели живота на баща му.

„Не мога да си представя колко мъже са били там в онзи ден – стояли са, гледали са нагоре и са си мислели: „Хм, не знам, добра идея ли е това?“. Но как би могъл да откажеш или да не проявиш смелост, след като 343-ма мъже са направили върховната саможертва в името на хора, които дори не са познавали и които са нямали представа какво се случва? Никой от тях не се е поколебал. Затова за нас е трудно дори да си представим, че бихме могли да се колебаем, да се страхуваме или нещо подобно. Просто трябва да действаш“, казва Скот Ларсен.

Днешната дата бележи цяло едно поколение, а за Скот става причина да избере професията на пожарникар в памет на своя баща.