Проучват древния емпорион Пистирос край град Ветрен

До дни се очаква да започне новият археологически сезон на древния емпорион Пистирос край град Ветрен, съобщи изпълняващата длъжността директор на Археологическия музей "Проф. Мечислав Домарадски" в град Септември Виолета Дунева. Разкопките ще продължат 22 дни и са финансирани от Министерството на културата, откъдето са отпуснати 17 000 лева.

 

КОВИД и създалата се заради вируса извънредна ситуация отложиха началото на проучванията. Те ще бъдат само в границите на Пистирос, но не и на римската пътна станция Бона Манзио, свързана с него. По същите съображения за пръв път в тях няма да участват чуждестранни студенти и учени, които не само оказват безценна помощ, но и разнасят славата на страната ни и нейното културно-историческо наследство по света.  Радостната новина е, че все пак разкопки ще има. А учените се надяват на много и още по-интригуващи открития, макар да разполагат с малко време.

 

В далечната 1988 г. започват проучванията, довели до откриването на голям търговски център - емпорион Пистирос, изиграл огромна роля в икономическия и културния живот на древна Тракия.

 

Откривател и научен ръководител през първите 10 години проучвания до внезапната си смърт е проф. Мечислав Домарадски, чието име носи музеят в Септември. Името на града и доказателствата, че той е бил със статут на емпорион, стават известни благодарение на открития през 1990 г. каменен "документ" с надпис на старогръцки език. Той е преведен от съпругата на професора, д-р Лидия Домарадска, която и досега е епиграф на екипа.

Археологическите находки свидетелстват, че Пистирос е основан по време на първите царе на Одриската държава, Терес или Ситалк. По времето на Аматок I емпорионът вече съществува и поддържа широки търговски контакти. При Котис I и неговите наследници търговците от Тасос, Аполония и Маронея получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си, отразени във Ветренския надпис. Това съвпада с периода на най-голям разцвет на Пистирос.

 

При разкопките са разкрити източната крепостна стена с порта, кули и бастион, изградени от каменни блокове по подобие на укрепителната система на Тасос, улици с каменна настилка, сгради с каменни основи и добре изградена канализационна система, която е отвеждала отпадните води извън селището - доказателство за високото развитие и добрата битова култура на древните хора, живели на това място.

 

Пистирос е бил унищожен, според една от хипотезите - от река Марица, която в миналото е била много по-пълноводна и плавателна. След 32 години разкопки учените все още не са разкрили действителните граници на древния град.