В средата на 80-те години на миналия век се наблюдава ескалиращ интерес по отношение на новите технологии, след което се достигна плато в тяхното развитие. Причината е в продължителното и трудно обучение на лекарите на минимално инвазивни техники предвид спецификата на самата материя. Всеки хирург е редно да използва минимум два достъпа, а в настоящето – и надграждане с роботизирани системи.
Съвременната хирургия търпи развитие – отворена, лапароскопска и роботизирана. В момента е актуален и терминът „интелектуална хирургия“, развиваща се на базата на съвременните технологии. Съвременният хирург трябва да притежава основно интелект, пространствено мислене и познания за анатомията на структурите, с които работи.
Пред аудитория от академици и член-кореспонденти на БАН, колеги и приятели, акад. д-р Григор Горчев и проф. д-р Славчо Томов представиха книгата си „Минимално инвазивна гинекологична хирургия“, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.
За Дарик радио, единият от авторите проф. Славчо Томов припомни времето от преди повече от 20 години, като подчерта основния мотив за създаването на книгата „Минимално инвазивна гинекологична хирургия“.
"Смятам, че стартирането на този тип хирургия в частност в гинекологията през годините и обучителните звена, които направихме всъщност дадоха възможност да създадем една школа.
Казвам го, защото за тези 20 години натрупахме огромен опит, развихме лапароскопската хирургия в гинекологията, стартирахме роботизираната хирургия изобщо в Югоизточна Европа през 2007-ма и началото на 2008-ма година.
Там постигнахме определени резултати, развихме и други клонове на минимално-инвазивната гинекологична хирургия като хистероскопията например.
Опитът, който натрупахме през това време ни накара да се замислим за това, че би било добре да систематизираме, да обобщим и да напишем някъде, да създадем нещо, което да остане за поколенията.
Този опит е наш, на нашите екипи и ние сме пристрастни към него но имаме и вътрешната увереност, че това е нещо полезно, което сме постигнали през годините, и синтезирането му в една книга ще бъде от полза за младите лекари и за всички специалисти – гинеколози, надяваме се за един дълъг период от време. Това беше всъщност основния ни мотив.
Трудно се организирахме поради заетостта ни и натовареното ни ежедневие като в един период трябваше да определим, какъв да бъде форматът и кой да бъде авторският колектив, който е доста голям.
Ние с академик Григор Горчев имаме също свои цели раздели, които сме писали в книгата, като редакцията на цялата книга е под нашата протекция".
- Говорейки за минимално инвазивна хирургия, хората, които не са професионалисти се досещат, че става дума за едни високотехнологични процеси, които се използват последни стъпки и продукти от развитието в тази сфера, включително и до изкуствения интелект.
Така тази тема представлява интерес за професионалистите от вашите сфери, но и за хората, които са ваши пациенти, както и за всички, защото темата за здравето е изключително важна.
„Много сте прав. Съвременната медицина, хирургията и в частност гинекологичната хирургия и в още по-тесен аспект минимално инвазивната хирургия няма как да се случи и реализира. Ние сме много зависими от иновациите и техническия прогрес и на моменти това е дори малко притеснително това, пре последните години, когато започнаха да навлизат в човешкото познание, бит и живот, както и в медицината, постиженията на изкуствения интелект.
Това е една изцяло нова територия, но трябва да се каже, че това е един обективен процес. Ние не можем да си затваряме очите а напротив, трябва да го проучваме, да го допускаме и да направим всичко възможно за да го контролираме, особено в медицината.
Технологичните постижения за този вид апаратура, не само в лапароскопската гинекологична хирургия, но в хистероскопската хирургия и още повече в роботизираната хирургия, там постиженията са „нещо, без което не може“ – задължително условие.
Точно тук сме изправени пред една голяма дилема. Много е трудно човек да следва този технологичен процес, дори в една много тясна област, в която ние работим и човек трябва непрекъснато да се самообразова и квалифицира.
Другият аспект на този технологичен прогрес, особено в медицината е, че той налага това, ние да работим в екип”.
Професор Томов обясни, че за извършването на една робот-асистирана операция са ангажирани специалисти от няколко специалности, както и техници, които са специализирани тясно – само в областта на медицината и по-конкретно в областта на роботизираната хирургия.
„Всяка оперативна интервенция се записва и се следи онлайн от център на фирмата – производител, при това не защото искат да ни контролират, а защото е изключително важно апаратурата да бъде контролирана, единствено с цел да не се навреди на пациента. Така, дори и най-малките дефекти или софтуерни отклонения биват регистрирани в рамките на оптимално кратки срокове“.
По въпроса, дали изкуственият интелект може напълно да замени човека, проф. Славчо Томов коментира философския и технологичния аспекти на казуса:
„Те са много обвързани и моето мнение е, че към момента особено в частност в медицината прогресът е много голям, като медицината е от тясно свързаните с типа изкуствен интелект, който е по-пряко свързан с медицината.
Убеден съм, че ако се пипа много внимателно, изкуственият интелект може да бъде от изключителна полза за медицината, хирургията и в частност за минимално инвазивната хирургия“.
В тази връзка, проф. Славчо Томов каза, че в края на миналата 2023-та година в Съединените щати е извършена първата автономна експериментална операция върху жива тъкан, без намесата на човек от автономна роботизирана система, базирана на принципите на изкуствен интелект.
„В тази посока се работи много интензивно и може би един ден бъдещите роботизирани системи ще могат да оперират самостоятелно конкретния пациент с конкретната патология, базирани на самостоятелно обучен изкуствен интелект. Аз имам вътрешната убеденост, че това ще се случи, но съм убеден също, че това категорично няма да отмени ролята на лекаря – хирург. Напротив, ще завиши неговата значимост като фактор, който да контролира тези процеси и да се намесва в критични моменти“.
Проф. Славчо Томов сподели, че според него най-голямата полза от прилагането на изкуствения интелект в медицината е освобождаването на лекаря от цялата несвойствена дейност по дигитална обработка на история на заболяването, лабораторни показатели, техния анализ.
„Така ще се даде възможност на лекаря да има повече време да контактува лично с пациента. В съвременната медицина днес, лекарят като че ли се е превърнал в технократ, който има много малко време да разговаря и изобщо да контактува с пациента. А всъщност пациентите искат лично отношение, и да чувстват, че те са единственият проблем, който аз като лекар решавам в момента.
Мисля, че това ще бъде един от големите приноси на изкуствения интелект в медицината“.
Във философския аспект на темата, проф. д-р Славчо Томов добави, че според едно от направленията в областта на изкуствения интелект, ще настъпи момент, в който изкуственият интелект ще надделее над естествения.
„Тази точка или критичен момент те го наричат с термина от космологията „сингулярност“, който се отнася до черните дупки, където времето и пространството се събират в една точка, и законите на квантовата механика и Нютоновата физика не важат там…“.
Проф. Томов отбеляза, че през последните около пет години Илън Мъск предупреждава за необходимостта от налагането на много строги регулации върху създаването и използването на изкуствения интелект във всяка една област на човешкия живот.
„Естественият интелект трябва да създава достатъчно регулаторни механизми, за да не допуска точката на сингулярност да бъде достигната в изкуствения интелект и в частност в медицината …“, каза проф. д-р Славчо Томов.
