Проф. д-р Параскев Стоянов. Неговото име ще прочетете на сградите на Медицинския университет и Санаториума за костно-ставна туберкулоза във Варна, както и на Многопрофилната болница за активно лечение в Ловеч. А и на улици в Поморие и Варна. Зад това име стои биография, която трудно може да бъде обхваната в няколко минути.
Но все пак Екатерина Катрачева ще ни разкаже за основоположника на хирургията и морелечението в България.
Лекар, университетски преподавател, краевед, запален турист и алпинист фотограф, творец, експериментатор. Проф.д-р Параскев Стоянов има от кого да наследи любознателността и родолюбието си. Роден на 30 януари 1871 година в град Гюргево в Румъния в семейството на българския търговец Иванчо Стоянов, който помага българските поборници за свобода. Именно той купува билети за Ботевите четници за пътуването с кораба „Радецки“.
Пътят на сина му в медицината започва през 1890 годдина в Париж. Учи и в Женева, а интересът към хирургията се запалва в Букурещкия медицински университет.
Наред с това будният младеж тренира алпинизъм и през 1895 година става първият българин, изкачил четирихилядник, за което е поздравен от Алеко Константинов и е смятан за един от пионерите на българския алпинизъм. Години по-късно, през 1929-та, по поръчение на Българския туристически съюз написва първото „Практическо ръководство по туризма“.
Но да се върнем към медицината. Параскев Стоянов завършва медицина във Вюрцбург, Германия и започва работа като ординатор в Ловешката държавна първостепенна болница. Работи и в Русе и Плевен, а от 1905 – 1910 е старши лекар и управител на варненската болница „Света Марина“, която преустройва и модернизира. В морската столица създава и е управител на първия морски санаториум. Прилага лечебна морска кал, с което поставя началото на научното калолечение в у нас. Въвежда първи в България морелечение, слънцелечение и калолечение, пише за Балчишката Тузла, за Поморийското езеро.
Д-р Параскев Стоянов изпълнява дълга си и на фронта. По време на Балканската и Междусъюзническата войни завежда Първа полуподвижна болница при IV армейска дивизия, а през Първата световна война е началник на болница при трета армия. През 1916-та, в Текир Гьол, Северна Добруджа, създава първия войнишки морски санаториум, в който прилага морелечение, слънцелечение и калолечение.
На 10 април 1918-та е открит Медицинският факултет в София. Параскев Стоянов е не само един от първите преподаватели, но и един от най-любимите. Заради демократичността и прогресивността му. Сътрудници и асистентите си изпраща на специализация в чужбина при световноизвестни учени и така създава Българската хирургична школа. Заедно с проф. д-р Александър Станишев е основоположник на Българското хирургическо дружество.
Параскев Стоянов проучва историята на Варна, Плевен и Ловеч. В Ловеч провежда анкета с останалите живи съратници на Васил Левски.
Надскачайки времето си с повече от век, написва реферат „Изгарянето на сметта като източник на електрическа двигателна сила, топлина и прочее“. Джобните му бележници са „малки енциклопедии, в които има и нарисувани скици от тавани с резби в стари къщи, рецепти за сапун... и разни други полезни сведения“. През 1938-та в чест на 20-годишна професорска дейност и 43-годишна лекарска практика на д-р Параскев Стоянов Хирургическото дружество издава юбилейна книга, а той казва на своите асистенти: „Моля ви, не вдигайте шум около моята скромна личност...“
