В България като цяло и, в частност - в Силистренско, продължава започналият преди малко повече от една година проект „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, съобщиха от Сдружение с нестопанска цел Женско сдружение „Екатерина Каравелова“, бенефициент в проекта с партньор Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Проектът се изпълнява с финансова подкрепа предоставена от Исландия,  Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, като неговият край е 19 януари 2024 г.

С дейностите по проекта на практика се изследват причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието,  основано на пола, и във връзка с равенството по отношение на пола, като инициативата е насочена на вниманието на политици на национално и европейско ниво, както и на университетски институции.  В периода август – ноември 2021 бе извършено  т.нар. теоретично изследване на българското семейство, съдържащо данни и факти за насилието и взаимоотношенията в локален, национален, етнически и трансгенерационен план.

От изследването става ясно, че основните групи фактори, предпоставящи домашно насилие, основано на пола, са в различни направления. Например, тези от културно естество включват патриархални и сексистки възгледи, половите стереотипи и предразсъдъци; нормативни очаквания за женственост и мъжественост; социализиране на пола; разбиране на семейната сфера като частна и непременно под мъжка власт; религиозни и исторически традиции; сексуалност, свързана с концепцията за т.нар. семейна чест и т.н.

В проблема са забелязани и правни фактори – да бъдеш жертва на домашно насилие, основано на пола, се възприема в много общества като срамно и слабо (много жени и деца все още се смятат за виновни за привличането на насилие срещу себе си чрез свое поведение в различни житейски ситуации). Доскоро законът в някои страни все още разграничава обществено и частно пространство, което прави жените особено уязвими към домашно насилие. Докато повечето форми на домашното насилие, основано на пола, са криминализирани в повечето европейски страни, практиките на правоприлагаето в много случаи са в полза на извършителите. Това помага да се отчетат ниски нива на доверие в публичните органи и е факт, че повечето от тези престъпления остават недекларирани.

Има и икономически фактори – липсата на доходи в семейството като цяло прави изключително трудно жертвите да се измъкнат от своята фамилна среда. Когато безработицата и бедността засягат мъжете, това също може да ги накара да отстояват своята мъжественост чрез насилствени средства. Намират се и примери за политически фактори – темата за насилието, основано на пола, в някои случаи се счита за неважна, поради което не се отделят достатъчно ресурси и внимание на въпроса.

Най-честите ефекти от психологическата злоупотреба при жените жертви са: 7 от 10 психологически малтретирани жени проявяват симптоми на посттравматично стресово разстройство (ПТСР)  и/или депресия;  жените, страдащи от психологическо насилие, са много по-склонни да съобщават за лошо физическо и психическо здраве, както и да са с повече от 5 посещения при лекар през последните години; психологическата злоупотреба е по-силен прогностичен периметър за ПТСР, отколкото физическото насилие сред жените. Животът в насилническа семейна среда като пострадал (жертва или свидетел) води до две крайно отрицателни следствия: предпоставка е за формиране на нагласи за насилническо поведение (потенциален насилник т.е. всеки, расъл в подобна среда); предпоставка е и за деформация на личността.

Психологическите характеристики, които доминират в личностния профил на насилника, най-често са:  лица с ниска самооценка, компенсирана в идеализиране на физическото превъзходство като средство за подчиняване на хората, с които общува; лица с емоционална неустойчивост, водеща до липса на самообладание в екстремална ситуация (конфликт, стрес, загуба); лица с краен егоцентризъм при удовлетворяване на собствените потребности и готовност на всяка цена да се „вземе своето“; лица със засилена агресивност и жестокост (с дефицити в способите за приемане и прошка); лица, смятащи се за недосегаеми – отмъстителни и изпълнени с омраза, към всеки, който се изпречи на пътя им; лица с примитивно съзнание за жената и нейната роля в семейството и социалния живот на обществото;  лица с алкохолна и друга злоупотреба с вещества; често проявяващ агресия и садизъм към домашни любимци; с нисък контрол на гнева и с дефицит на уменията за управление на гнева.

По-значими съвременни фактори на средата (външни за индивида), които засилват тенденцията за упражняване на насилие от страна на българите сао социално-икономическата криза – фактор, застрашаващ физическото оцеляване на отделни граждани или цели семействата и предизвикващ духовно обезверяване;  средствата за масова информация са фактор, който застрашаващ изграждането на ценностна система у подрастващите и в известен смисъл провокиращ използване на насилието като механизъм за решаване на конфликти или за бързо завоюване на успех.

Глобализацията е фактор, застрашаващ себереализицията на личността: в глобалното общество човек осъзнава своето несъвършенство и по-често изпада в депресия, израз на духовната неудовлетвореност. Отчуждението е фактор, който застрашава сплотеността на общността като група и провокиращ несигурност и недоверие към външният свят на равнище личност. Социалната аномия, т.е. изкореняването или разпадането на всякакви морални ценности, стандарти или насоки, които хората да следва е фактор, застрашаващ съхраняването на духовната идентичност, а това се отразява предимно регресивно на човешкия род.

В 14 области на страната, избрани по характерни особености в социално-икономически аспект и фолклор, вече е реализацията на изследването. То става чрез пряк контакт с хората по метода на т.нар. фокус групи във връзка с полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията в българското семейство към момента. Факт са дейностите, проведени във областите София, София – град, Монтана, Смолян, Силистра, Шумен, Ловеч, Перник, Велико Търново, Сливен, Пазарджик,  Варна и Пловдив. Модератори на срещите са преподаватели в катедра „Психология” към Великотърновския университет.

В периода м. ноември 2022 – м. февруари 2023 г. предстои анализ на получените данни от проведените изследвания и изготвяне на два броя наръчници на негова база – насоката им е превенция и интервенция на домашното насилие. Първият ще е насочен към помагащите професии и образователни институции, а вторият – към публични личности, влияещи на политиката в областта на домашното насилие и насилието, основано на пола. 

В последващ период – м. март – м. май 2023 г. предстои онлайн международна научна конференция за по-широко обсъждане на проблемите, свързани с насилие, основано на пола, и равенство по отношение на пола.  За участие ще бъдат поканени учени от български и чуждестранни университети. Участниците ще представят доклади по темата, което ще даде възможност за запознаване на научната общност със спецификата на насилието основано на пола в различните държави. Докладите ще бъдат събрани в сборник, който ще се предостави в електронен вариант на участниците в конференцията. Сборникът ще бъде отпечатан в тираж 200 бр., които ще се разпространят сред библиотеки в България.

Също в процес на подготовка със съдействието на български евродепутат, член на комисията, работна среща, насрочена за периода м. юни – м. август сл. г. в Комисия по правата на жените и равенството между половете (SEMM) към Европейския парламент. За участие в нея ще бъде сформирана делегация от 6 души, участвали пряко в изпълнение на дейностите по проекта. Работни срещи са замислени в Народното събрание на Република България с представители на Комисия по правни въпроси, Комисия по образованието и науката, Комисия по труда, социалната и демографска политика.