Новата книга на кинокритика, д-р Деян Статулов, разглежда пропагандните практики и институции в българското игрално кино в периода 1944–1989 г.
Монографията има за цел да разгледа механизмите, средствата и институциите, чрез които се осъществява пропагандата в българското кино (в частност игралното) в България. Това е първо по рода си изследване, което без да претендира за изчерпателност по темата, се опитва да разгледа процесите на киното в България от гледна точка на идеологическия и пропаганден канон по времето на неговия социалистически период.
В предишната книга „(Не)възможната свобода. Идеологическата цензура в българското игрално кино (1948–1989)”, бяха изследвани механизмите за контрол и цензура над родната кинематография. Настоящата работа продължава посоката, като разширява темата с опит за надграждане – как киното е използвано като средство за разпространение и налагане на идеологическите норми на властта с цел манипулация.
Монографията се фокусира върху водещите институции и основни механизми, които се използват за прокарване на комунистическата идеология със средствата не само на игралните филми, но и другите страни на държавната филмова индустрия в страната, като показ и разпространение. Дадени са конкретни примери с поръчкови филми и филмови програми, които се превръщат в еманация и ярък пример за използването на игралното кино като инструмент за налагане на конкретна политика.
„Един от най-важните приноси на Статулов е посочването на корените на опасно ширещия се днес национализъм, в пропагандните мероприятия на комунистическата власт и реабилитацията на национализма, включително със средствата на игралното кино, като държавна политика през 80-те години. Това е много точно наблюдение на процесите, което респектира със своята актуалност. Високо оценявам факта, че независимо от историческата тема, цялата монография е обърната към днешното битие на движещите се образи“.
Проф. Ингеборг Братоева – Даракчиева
„Д-р Деян Статулов е разкрил системата на тотален контрол като внимателно замислена, организирана, координирана и действаща политическа структура, която контролира на различни нива системата на кинематографията. Той ясно доказва, че на всяка, на пръв поглед, творческа длъжност или позиция стои верен, проверен служител на БКП или ДС, който слабо разбира от кино, но знае как да налага партийния устав.“
Проф. Иво Драганов
За автора:
Деян Статулов е доктор по кинознание и главен асистент в Института за изследване на изкуствата при Българска академия на науките (БАН). Има над 300 публикации в областта на филмовата история и критика (изследвания, рецензии, интервюта и др.). Като професионална реализация е бил сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати, главен редактор на фестивалния вестник на „Международен София Филм Фест“ и „Златна роза“, както и програмен директор на „Дом на киното“ в София (2013–2015). Хоноруван преподавател е във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Климент Охридски“, магистърска програма „Продуцентство и креативна индустрия“. Преподавател по история на киното в театрален колеж „Любен Гройс“. Бил е съсценарист на телевизионното предаване за кино „Като на кино“ (bTV Cinema) и филмов наблюдател на предаването „Преди обед“ (bTV). През 2022 г. получава наградата на СБФД „Васил Гендов“ за оперативна критика.
