По идея на Сдружение "Артилерия -Генерал Владимир Вазов" и Военен Клуб - Плевен, с подкрепата на Община Плевен и Дружество "Иван Винаров", представители на няколко поколения отбелязаха 120 годишнината от рождението на генерал-лейтенант Иван Винаров.

Интересният житейски път на родения на 24 февруари 1896 г- в Плевен генерал припомниха о.р. подп. инж. Радослав Георгиев и дългогодишният кмет на Плевен, почетният гражданин Андрей Романов.

Резултатите от обявения конкурс сред училищата за визуализация на делата на генерал Винаров за Плевен обяви о.р. майор инж. Величко Бенеков.

Стихотворението на Илко Иларионов " Завръщане" , посветено на именития плевенчанин и брилянтно поднесената музикална програма на Общинския духов оркестър с диригент Пламен Марков , допълниха атмосферата във Военния клуб.

Иван Цолов Винаров е съветски и български офицер (генерал-лейтенант) и политик от Българската комунистическа партия (БКП). Полковник от Червената армия (1936), член на Комунистическа партия на Всерусийската комунистическа партия – болшевики, съветски военен разузнавач в Европа и Азия, военен съветник на китайската армия, преподавател във Военна академия „Фрунзе“ в Москва

След завръщането си в България Иван Винаров е командващ войските на Трудова повинност през периода 1945-1949 година. По-късно, в първото правителство на Вълко Червенков (1951-1952), генералът е министър на строежите и пътищата.

Освен създател на Парк Кайлъка в Плевен по негова идея се изгражда и Витската напоителна система,която подпомага водоснабдяването на Плевен.

През 1946 г. се създава Инициативен комитета за превръщане на съществуващия дотогава ловно-стрелкови парк „Сокол” в Народен парк „Кайлъка”. Винаров е избран за негов първи председател.

От 1958 г. до смъртта си е народен представител от Плевен. Негова е заслугата за почти четирикратното разширяване на защитената паркова територия, както и идеята за изграждането на язовири около Плевен.

За приноса си към развитието на Плевен е обявен за почетен гражданин.

След смъртта на Иван Винаров скромната едноетажна къща, където прекарва последните години от живота си и край която е погребан, става музеен кът. През 1990 г. експозицията е закрита и днес къщата е полуразрушена.