Книгата на М. Шукрю Ханиоглу за Мустафа Кемал Ататюрк не е просто поредната биография на големия турски държавник.
„За първи път интелектуалната биография на Мустафа Кемал Ататюрк достига до общество и държава, които са оказали огромно влияние върху създателя на днешна Турция и върху модернизационната програма, която той сам замисля и прилага.“
Така започва предговорът на българското издание на „Ататюрк. История на идеи“ от М. Шюкрю Ханиоглу - професор по история на късната Османска империя в Принстънския университет.
Книгата, издадена от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, беше представена в Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца от преводача, историк и преподавател Явор Сидеров.
„Книгата на М. Шюкрю Ханиоглу за Мустафа Кемал Ататюрк не е просто поредната биография на големия турски държавник. Тя е история на неговите идеи, на еволюцията им и на реализацията им в турското общество. Шюкрю Ханиоглу маркира интелектуалното и идейното развитие на Мустафа Кемал през всеки етап на живота му - от дете и ученик в раздираната от противоборства Македония до края на дните му. Изследването съчетава безспорния професионализъм и дълбоко познаване на проблематиката с четивност, което го прави достъпно за широката публика“, обясни Сидеров. Той разказа откъде се е появила идеята за превода на книгата, както и как е открил най-подходящата картина за корица, дело на портретиста Фикрет Окан.
По време на срещата, Сидеров прочете част от предговора на книгата, написан от автора М. Шюкрю Ханиоглу, специално за българското издание.
Представянето на книгата се организира съвместно от издателствата „Св. Климент Охридски“ и „Центифолия“, и академия „Роза“.
Той посочва в предговора на книгата, написан от автора специално към българското издание, че „за първи път интелектуалната биография на Мустафа Кемал Ататюрк достига до общество и държава, които са оказали огромно влияние върху създателя на днешна Турция и върху модернизационната програма, която той сам замисля и прилага.“
Реформите на Мустафа Кемал Ататюрк са трудни, а взети заедно изглеждат напълно невъзможни:
„При това без проливане на кръв. По време на неговото властване смяната на азбуката, смяната на облеклото, ограничаването на исляма са огромни реформи, които се случват, без да се пролее една капка кръв. Не е убит нито един имам. В Република Турция въвеждат гласуването за жени преди Франция и Швейцария“, коментира значението на държавника, когото цяла Турция счита за "Баща на народа" пред врачанската общественост Сидеров.
Книгата е представена първо в София - в началото на м. ноември т.г. Последвали са още 19 града в страната. Първият тираж на българското издание е вече изчерпан, каза още преводачът Явор Сидеров.
Художникът, създал корицата, е Фикрет Окан, е студент от Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов". Роден в Момчилград, днес той твори в село Габарево, Казанлък. "Видях картината при него и веднага я запазихме за корицата", каза Явор Сидеров.
Книгата е написана на английски и преведена на китайски, немски, френски, японски, украински и фарси.
Авторът М. Шюкрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в Департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет, на който е и декан от 2005 до 2014 година.
Изследователските му интереси са фокусирани върху историята на Комитета за единство и напредък – организация, ангажирана с дълбокото преобразуване на османското общество.
Явор Сидеров е историк, преподавател, журналист и преводач. Възпитаник на университетите в София, Сидни и Оксфорд, както и на Калифорнийския университет в Бъркли. Работил е в БНР, Би Би Си и Дарик радио, преподавал е история и международни отношения в университети в Западна Австралия и Бъркли, в Американския университет в България.
Още по темата
- Регионална библиотека "Хр.Ботев" Враца посрещна почитателите на момчето магьосник от поредицата на Дж. К. Роулинг
- Завърши приказното „Лято в библиотеката 2024“ , организирано от Регионална библиотека Враца
- Явор Сидеров: Максимата на Радев е винаги с Америка и никога против Русия
- „Строежко“, „Млад детектив“, „Пулсът на танца“ и среща с Мира Добрева за „Нощ в библиотеката“ 2024