На 4 октомври, миналата година, Комисията по наименуване на обекти с национално значение и населени места към Президента на РБългария, на свое  редовно заседание е разгледала предложения, свързани с възстановяване името на старопланинския връх „Свети Никола“.

Комисията отново е дискутирала темата за възстановяване името на старопланинския връх „Свети Никола“. Разгледала е и обсъдила допълнителни материали и изложени позиции, както в подкрепа на преименуването на връх „Шипка“, така и представени аргументи против неговата смяна. Това се сочи в доклада за работата на комисията през 2019 година.

Решението й е да не ревизира своето решение от м.юни 2018 г, т.е. внесените предложения за промяна името на връх Шипка да не бъдат подкрепени. Комисията се придържа към изложените вече мотиви и поддържа становището, че са необходими широки и публични дебати по темата.

Как връх Свети Никола става Шипка?

Общинска комисия по преименуваниата в Казанлък, на 26 октомври 1951 година, изпраща предложението до Президиума на Народното събрание и през месец ноември, върхът е преименуван на Столетов. Причината -  името Свети Никола е религиозно.

Легендата за името е записана от габровския краевед Илия Габровски. По време на  преминаване на процесията с мощите на Света Петка през Шипченския проход , при слизането от северните склонове, настъпва смъртта на един от монасите – Никола. На мястото, където бил погребан, по-късно монаси построили манастир, който нарекли Свети Никола. А по името на този манастир бил наречен и върхът.

През месец октомври 1977 година върхът отново е преименуван. Този път от връх Столетов - на Шипка.Това се случва по повод 100 годишнината от епичните боеве по време на Руско турската освободителна война.

Години по-късно, в навечерието на 140-годишнината от освобождението на България Гражданският комитет „Памет габровска“ издава сборник „Връх Свети Никола – тест за национално достойнство, историческа истина и държавност“, който включва публикации от последните години, исторически факти, актуална информация и коментари и търси широка обществена подкрепа в подготовката на поредното предложение за връщане на името Свети Никола. Този път- до президента Румен Радев.

Зад инициативата стои бившият габровски кмет Иван Ненов, който тогава е председател на гражданския комитет „Памет габровска“ и съставител на сборника. Години наред той води борба за възстановяване историческото име на връх Свети Никола, където се издига Паметникът на Свободата.

Когато в „Опълченците на Шипка“ Иван Вазов пише "О, Шипка!" той има предвид Шипченския проход твърдят местни изследователи. Шипченският проход пресича Централна Стара планина, която в географската наука носи името Шипченско-Тревненска. А народът нарича тази част от Централна Стара планина Шипченският балкан или само Шипка. По билото на планината проходът минава край върховете Свети Никола, висок 1326 метра и връх Шипка, висок 1232 метра.

Иван Ненов опровергава твърдението, че самият Иван Вазов нарича върха Шипка. Той категорично подчертава, че „никъде в творчеството си Вазов не споменава връх Шипка. Нещо повече – в пътеписа си „На върха Свети Никола. Поклонение.“, написан през 1902 година, той документира в проза, че решителната битка, възпята в „Опълченците на Шипка“, се е случила в предната позиция – връх Свети Никола и Орлово гнездо. Вазов се покланя и възкликва „легендарният Свети Никола“. Ненов обосновава твърдението си като припомня най-напред, че трасето на Шипченския проход по време на Освободителната война е различно от това на днешния проход. Старият път откъм с. Шипка минава източно от връх Свети Никола, продължава между върховете Свети Никола и Шипка и се спуска към Габрово.

След преименуването на връх Столетов във Шипка, на практика вече има два върха с едно име. За да бъде избегнат проблемът, името на историческия връх, където е бил командният пункт на ген. Столетов, от Шипка пък бива наречен Северни височини. "Ако вярваме на тези историци, проектът за тунел под Шипка, трябва да стане тунел „Северни височини“, иначе проектантите могат да допуснат грешка и трасето да мине под връх Свети Никола", шегува се Иван Ненов, който ни напусна наскоро.

Далеч съм от мисълта да пропагандирам за ново преименуване на върха. Още повече, аз като повечето габровци, продължавам да го наричаме Столетов, така, както го наричаха родителите ми. Но уважавам и мотивите на хората, които искат това.