Преди премиерата на "ЛЕОНС И ЛЕНА" от Георг Бюхнер на ДКТ Враца

Билети на касата на театъра и онлайн: https://entase.to/zkc

На 3 февруари на сцената на Врачански Театър - Vratsa Theatre ще оживее класиката на – „Леонс и Лена“.

Преводът на български е дело на Димитър Гочев – един от най-известните български театрални режисьори в световен мащаб, който работи в Драматично-куклен театър–Враца в период, в който творческата му свобода често е била под въпрос както у нас, така и в бившата ГДР.

Благодарение на неговия превод, постановката ще се представи под режисурата на Ростислав Георгиев, със сценография и костюми на Антония Соколова и музика от Явор Намлиев.

В ролите ще видим: Калоян Говедарски, София Джустрова, Стефан Саръиванов, Емона Илиева, Огнян Симеонов, Петър Горанов и Теодор Софрониев.

Първата постановка на Димитър Гочев е „Женска комедия“ от Хайнер Мюлер" в Нордхаузен, ГДР, през 1979 г. Същата година комунистическият режим изгонва от страната певеца поет Волф Бирман и го лишава от гражданство. Димитър Гочев, както много други интелектуалци, напуска ГДР и се връща в България. За кратко работи в театрите в Русе, Михайловград (Монтана) и Плевен, а като най-значим определя периода във Враца, където работи през между 1980 и 1986 г. Пристига по покана на директора на трупата Иван Кондов, който харесва режисьори като него. Гочев пристига от Германия с една по-различна, Брехтова естетика, неутвърдена от социалистическия реализъм.

Години по-късно режисьорът споделя в интервю пред Никола Вандов: „Аз първо не исках да отида в Германия. На мен ми беше много хубаво тогава във Враца. Правех "Семейство Тот". Спектакълът имаше много трудности и беше пред забрана. Тогава получих телеграма за гастрол в Кьолн и я хвърлих, защото не ме интересуваше. Но покрай данданиите там: художествени съвети, забрани и т.н., актьорите ме изритаха. Данчо Биков ми каза: "Отивай и като се върнеш, ще ни донесеш нещо". А аз не щях. На мен ми беше много удобно да ходя по тротоарите на "Раковски" като Забранения...

“https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2061/x_mit.htm

Според Румяна Мерджанска, една от неговите „актриси“ във врачанския театър /пред в. „Зов за истина“/ „…системата го мачкаше, а той беше много чувствителен към това. Имаше естетическа битка, която отекваше и в пресата."

За представлението "Максималистът" от Ст. Стратиев минават три комисии, като всеки път от спектакъла отпадат различни сцени. На финала представлението има два варианта - един за хора от комисиите и един, ако те не присъстват в салона. "Гочев имаше страхотно любовно отношение към театъра. Битката му беше да доказва, че иска и може да прави театър. Живееше в гримьорната и общуваше само със скулптурите на града… беше понякога много арогантен, драстичен, груб с хората. Той скандализираше социалистическото благоприличие от сцената. Прокарваше идеите си чрез актьорите, провокираше интуициите им, като не обясняваше с думи какво трябва да играят, а крещеше отдолу, понякога даже обиждаше, именно за да провокира. Искаше да се работи асоциативно, обичаше да работи не с действието, а със състоянието“.

Димитър Гочев е поставил 6 пиеси на сцената в града под Околчица от 1980 до 1985 г., според летописа на културната институция:

Комедията от Александър Островски „Доходно място“ с премиера на 8 октомври 1980 г. в Мездра и 4 ноември 1980 г. във Враца; награден е за режисурата от Окръжния народен съвет.

„Хитрините на Скапен“ от Жан-Баптист Молиер с премиера на 4 март 1981 г. в Борован.

„Емилия Галоти“ от Готхолд Ефраим Лесинг с премиера на 8 февруари 1982 г.

„Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер“ от Кольо Георгиев, с премиера на 26 април 1983 г.

„Максималистът“ от Станислав Стратиев, с премиера 13 януари 1984 г.

„Семейство Тот“от Ищван Йоркен с премиера ноември 1985 г. във Враца; игран на Националния преглед на камерните театри във Враца и 2 пъти на Празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол – през лятото на 1986 г.