Светите седем отроци Ефески са живели по времето на римския император Деций, който управлявал към средата на 3-ти век и жестоко гонел християните. Някои били принуждавани насила да принасят жертви на боговете. Други смело изповядвали вярата си и страдали за Христос. А трети бягали в планините и се укривали.
Седем отроци момци от Ефес, главен град на Околния в Мала Азия, всичките от видни родове, се укрили в една пещера в планината. Техните имена са Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Иоан, Дионисий, Ексакустодиан (Константин) и Антонин.
Презирайки вярата на родителите си те почитат Христа. Момците имали високи военни чинове. Императорът наредил да им отнемат воинските звания и да затрупат пещерата с камъни. Бог дал на младежите смъртен сън. Запазил ги цели две столетия.
Пробуждането им станало, когато се появили лъжеучители в Църквата, които отричали възкресението на мъртвите. Стопанинът на нивата в планината, където била затрупана пещерата, решил да направи ограда на овцете си. За строежа работниците взимали от камъните, с които някога бил затрупан входът на пещерата.
Направили отвор и в това време момците оживели. Те не съзнавали, че са се пробудили от такъв особен сън, мислели че сънят им е обикновен. Един от тях отишъл в града да купи храна. Старата монета, която дал на търговеца, разкрила необикновеното им заспиване. За случилото се разбрал епископът на града. Разпитал момъка и разбрал Божията тайна. Тръгнал към пещерата заедно с управителя на града и много народ. Разбрало се, че момците възкръснали. Те, след като показали Божията тайна на възкресението, починали.
Благочестивия цар Теодосий наредил да приготвят седем гробници от сребро и в тях да положат телата на светите отроци. По този начин се разкрило чудото на възкресението на мъртвите. Слухът за това чудо бързо се разпространил навсякъде.
Лъжеучителите били посрамени, а пещерата била показвана дълго време като свидетелство.
