Засилването на инвестициите в отбраната е задължителна мярка, която трябва да намери отражение в следващия европейски седемгодишен бюджет, ако Европейският съюз иска да запази мира и сигурността по границите си. Това стана ясно от думите на еврокомисарят по бюджета, борбата с измамите и публичната администрация Пьотър Серафин. Той присъства на форума "Следващата многогодишна финансова рамка: приоритети и принципи", която се провежда в София, предаде БТА.

Събитието, организирано от Представителството на Европейската комисия в България, посолството на Република Полша в София и софийския офис на Европейския съвет за външна политика, е част от програмата на Серафин, който е на двудневно посещение в България.

Еврокомисарят откри днешния форум, представяйки приоритетите пред следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС (2028-2034 г.). Серафин посочи, че очевидният проблем пред бюджета на ЕС е, че никой не знае точно какво ще донесат следващите седем години, но въпреки това е време за вземане на решения.

„Ние изготвяме бюджет за свят, който все още не съществува. И все пак трябва да вземем решения още сега относно финансирането на общите проекти, укрепването на сигурността, конкурентоспособността, регионите и земеделските стопани“, каза той.

По думите му предизвикателството е да бъдат определени ясни приоритети, като същевременно се оставят достатъчно гъвкавост за реакция, когато обстоятелствата се променят.

Той подчерта, че ако това бъде направено правилно, седемгодишният бюджет ще има едно очевидно предимство – ще осигури стабилност и предвидимост в един свят, в който не знаем какво може да се случи утре.

Той определи засилването на инвестициите в отбрана като нещо задължително на фона на агресивния съсед на ЕС в лицето на Русия.

Серафин: ЕС трябва да инвестира повече в отбраната заради Русия

„Вече знаем, че поради външния натиск нашият съюз трябва да направи повече от преди. Поради войната на европейския континент и агресивния и безмилостен съсед – Русия – трябва да инвестираме повече в отбраната. Това е задължително, ако искаме да запазим мира в Съюза и сигурността по нашите граници“, каза Серафин.

Еврокомсарят посочи, че ЕС се нуждае от икономика, която може да се конкурира на световно равнище и да въвежда иновации, но това изисква инвестиции и мащаб, които нито една държава членка не може да осигури сама.

Серафин каза още, че кохезията и селското стопанство не остават на заден план в предложената Многогодишна финансова рамка.

„Целите на нашите политики в областта на селското стопанство и кохезията остават напълно актуални и днес. В моменти, когато суверенитетът е под заплаха и зависимостите се експлоатират безмилостно, общата селскостопанска политика остава от решаващо значение за нашата продоволствена сигурност. Можете ли изобщо да си представите Европа, зависима от доставки на храни от враждебни сили?“, попита той.

Серафин посочи, че икономическата и политическа логика на политиките на ЕС за сближаване са дори по-актуални в наши дни, тъй като целите за повишаване на конкурентоспособността, завършването на вътрешния пазар и участието в глобалната цифрова надпревара, изискват оползотворяване на потенциала на всички региони и всички социални групи, включително на тези, които все още изостават.

„Това обаче не означава, че тези политики не се нуждаят от промени. Те трябва да бъдат модернизирани, за да постигнем максимален ефект от всяко изразходвано евро“, каза той.

Серафин: Европа трябва да прави повече заедно, а не по-малко

Еврокомисарят посочи, че следващите седмици ще са важни, тъй като европейските лидери ще обсъждат Многогодишната финансова рамка на ЕС на предстоящите срещи през ноември и декември.

По думите му между страните членки на ЕС има противоречия относно бюджета като основния въпрос изглежда е какво да се съкрати, а не какво полезно можем да направим всички заедно.

„Съкращаването на бюджета на ЕС не означава непременно, че данъкоплатците ще спестят пари. Все още трябва да инвестираме в конкурентоспособност, свързаност и сигурност. Ако правим по-малко заедно, страните ще трябва да правят повече сами“, каза той.

Серафин заяви, че по този начин някои проекти може и да не се случат, тъй като нито една страна от ЕС няма капацитета да ги финансира сама.

„Едно евро, изразходвано съвместно на европейско равнище, може да донесе повече ползи, отколкото едно евро, изразходвано поотделно по 27 различни начина. Без общи ресурси няма да има общи проекти. В днешните трудни времена се нуждаем от повече общи проекти, а не от по-малко“, каза той.

По думите му ЕС се нуждае и от гъвкавост при непредвидени ситуации, поради което от Европейската комисия са предложени резерви в бюджета, част от които вече са премахнати в процеса на преговорите.

Серафин подчерта, че отхвърлянето на подобни резерви в бюджета е въпрос на политически избор на отделните страни членки на ЕС, но ако в крайна сметка такива средства не бъдат заложени, то страните не би следвало да очакват ЕС да реагира извънредно в случай на природни бедствия или криза в земеделския сектор.

Еврокомисарят заяви още, че предложеният бюджет на ЕС представлява 1,02 процента от брутния национален доход на ЕС. Докато предходният бюджет, приет през 2020 година, е възлизал на 1,13 процента от брутния национален доход на ЕС с допълнителни 700 млрд. евро по NextGenerationEU. По думите му се предлага ЕС да направи повече, използвайки по-малък дял от своето колективно благосъстояние.

Според него данъкоплатците в ЕС имат пълното право да очакват средствата по бюджета да бъдат разходвани правилно и прозрачно. Той подчерта, че всяка отделна страна в ЕС трябва да работи срещу проблеми като корупцията и да прилага съответните закони.

Относно различните предложения по разходната част на следващия бюджет на ЕС, еврокомисарят заяви, че ако има желание за съвместно харчене, то трябва да се намери и начин за съвместно финансиране на общия бюджет.

„Знам, че това е тема на много ожесточени дебати не само в България, но и в много от нашите държави членки, но искам да отправя едно послание. Ако искаме бюджетът на ЕС да финансира общи проекти, политиката на сближаване и общата селскостопанска политика, трябва да сме готови и на компромиси по отношение на начина, по който финансираме бюджета“, каза той.

Въпреки различите гледни точки на страните от ЕС, Серафин посочи, че до края на тази година вярва, че ще бъде постигнато разбирателство относно параметрите на Многогодишната финансов рамка.

Според него два елемента ще бъдат от ключово значение при договарянето на следващия бюджет на ЕС.

„Първо, трябва да се уверим, че всяко изразходвано евро осигурява максимален ефект. И второ, трябва да се уверим, че нито едно евро не попада в неподходящи ръце“, каза той.

Коментар по време на събитието направи и вицепремиерът по управлението на европейските средства Атанас Пеканов. 

„ЕС се нуждае от амбициозен бюджет - това означава по-голям бюджет, ако искаме ЕС да реализира новите заложени приоритети", смята той.

По отношение на отбраната като нов приоритет Пеканов посочи, че досега тя е била отговорност на държавите членки, но сега би могла да се осъществява много по-ефективно на европейско равнище и затова са необходими разходи в тази сфера.

Конкурентоспособността в известен смисъл е нов приоритет, тъй като преди този въпрос беше оставен изцяло на преценката на отделните държави членки, посочи още Пеканов. По думите му това не означава, че държавите членки няма да предприемат нищо по отношение на конкурентоспособността, но сега има и второ измерение - подпомагане на европейските фирми да разраснат мащаба си и да увеличат пазарния си дял. 

„Ние подкрепяме това - то е важно и е нещо положително, но същевременно подкрепяме и т. нар. „по-стари“ политики", каза Пеканов.

Той посочи, че тези политики са част от постигнатите споразумения и са залегнали в Договора за функционирането на ЕС. Тяхната цел е да помогнат на региони, които започват от по-неблагоприятна позиция да се интегрират по-добре в единния пазар, така че да не изпитват затруднения при конкуренцията с най-развитите икономики. Вицепремиерт изтъкна още, че политиката на сближаване е допринесла за развитието на много сфери в България.

„Един от ключовите елементи за още по-ефективно прилагане на политиката на сближаване е новият подход, основан на постигнатите резултати - модел, който изпробвахме в Плана за възстановяване и устойчивост въпреки сериозните предизвикателства, с които се сблъскахме през последните пет години", посочи Пеканов.

„Това също допринесе за политическата фрагментация, всички тези трудни реформи, особено в енергийния сектор, както и в сферата на върховенството на закона бяха трудни за изпълнение. В крайна сметка сега ги реализирахме и смятам, че те ще допринесат за по-висок икономически растеж и по-добри показатели на българската икономика", поясни Пеканов.

Вицепремиерът каза още, че в бъдеще България подкрепя продължаването на подхода, основан на постигнатите резултати, както и наличието на конкретни етапи, цели и реформи, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъдат получени средствата.

Пеканов участва и в дискусия по темата за новия бюджет на ЕС с държавния секретар по европейските въпроси в Министерството на външните работи на Полша Игнаци Немчицки.  

„Политиката на сближаване остава наш основен приоритет, тя остава изключително важна политика за растеж в Европа", каза Немчицки.

Той посочи, че за това има много примери за постигнати резултати, добавяйки, че полският опит в икономическия растеж е най-добрият възможен пример. По думите му съществена разлика в настоящите преговори в сравнение с тези отпреди седем години е дискусията относно новите собствени ресурси.

„Предишният път, макар че ЕК представи свои предложения, дискусията не беше особено амбициозна и в крайна сметка не се стигна до въвеждането на нови значими собствени ресурси. Сега обаче идеята е до приключването на преговорите да бъдат договорени нови реални собствени ресурси", каза той, добавяйки, че според Полша въпросът за собствените ресурси е силно проблематичен.