Окръжен съд-Силистра определи мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на И.И., обвиняем по досъдебно производство за тежко умишлено престъпление-държане с цел разпространение на наркотични вещества, съответно по 354а, ал. 2, т. 4 във връзка с ал. 1, чл. 29, ал. 1, б.“б“ и чл. 26 от НК.

Окръжна прокуратурата-Силистра поиска от съда да определи най-тежката мярка за процесуална принуда – „Задържане под стража“ за обвиняемия, мотивирайки се, че той може да извърши друго престъпление или да се укрие.

На противоположно становище бе защитникът на обвиняемия, който пледира за определяне на мярка за неотклонение „Домашен арест“. Според защитникът свидетелските показания са недостатъчни и ненадеждни, и това са само предположения, че обвиняемият е продавал наркотични вещества.

Представителят на обвинението изтъкна, че всички че всички доказателства са събрани в рамките на по-малко от 24 часа и може да мотивира обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия към престъплението, за което е обвинен. „Мярка за неотклонение под формата на „домашен арест“ е неподходяща, предвид обстоятелството, че немалка част от наркотичните вещества са намерени именно в дома на обвиняемия.“-изтъкна прокурорът.

В правото си на защита и последна дума обвиняемият пледира за по-лека мярка за неотклонение „Домашен арест“ или „Парична гаранция“.

Въз основа на извършените до момента следствени действия и събраните до момента писмени и гласни доказателства, съд прие, че може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към престъплението, в което е обвинен. То е тежко по смисъла на закона, характеризира се с висока обществена опасност и е наказуемо с лишаване от свобода. Обвиняемият е многократно осъждан. Въпреки настъпилата реабилитация по първите шест осъждания, той е продължил престъпната си дейност, като са постановени още шест на брой осъждания, и с изключение на последното, по всички останали е наложено наказание „Лишаване от свобода“, което е търпяно два или повече пъти ефективно. Това характеризира престъплението като извършено в условията на опасен рецидив и определя наличието на законовата презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК.

За неоснователни бяха приети всички доводи на защитата, включително и тези във връзка с разпитите на свидетелите, купували наркотични вещества, тъй като изпълнителното деяние по обвинението е свързано с държане на наркотични вещества с цел разпространение, а не с изпълнителното деяние разпространение.

Съдът счете искането на прокуратурата за основателно, тъй като са налични всички кумулативни предпоставки, визирани в чл. 63 от НПК(задържане под стража), и липсват обстоятелства, които да определят налагане на мярка по чл.62 НПК(домашен арест).

С оглед на това съдът взе мярка за неотклонение “Задържане под стража“ спрямо обвиняемия И.И. от град Силистра, на 46 години, осъждан, безработен.

Определението на съда подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд-Варна.