Веселин Маринов не вижда място за себе си в политиката и категорично не би заменил музикалната сцена с политическа кариера. Певецът гостува в предаването „Събуди се“ по NOVA в изборния ден, където коментира предизборните кампании, доверието в институциите и причините да не приема предложения за политически постове.
„Никога не съм се замислял за нещо сериозно с политическия живот“, заяви Маринов. Той си припомни случай от концерт в зала 1 на НДК преди години, когато сред публиката бил издигнат голям транспарант с надпис „Веско президент“. Въпреки подобни жестове от страна на почитателите си, певецът не е приемал идеята като реална възможност, тъй като не иска да разделя хората, които харесват музиката му.
Изпълнителят разказа, че през годините е участвал в събития, свързани с различни политически сили. По думите му тези участия са му давали възможност да пее пред публика и в по-малки населени места, където трудно би организирал самостоятелни концерти.
Въпреки това впечатленията му от политическия живот остават критични. „Политиката няма нищо възпитателно. Тя е една голяма игра“, коментира Маринов. Той допълни, че според него в политическите процеси винаги има нещо подмолно и че те не са „чиста работа“, без да назовава конкретни партии или политици.
Певецът подчерта, че не пропуска да гласува и приема участието във вота като лична отговорност. Според него упражняването на правото на глас дава основание на всеки гражданин да изразява мнението си за работата на политиците.
„Мога да ругая, мога и да хваля политиците, защото съм гласувал. Имам това право“, заяви той.
Маринов коментира и очакванията на хората към управляващите. Според него гражданите не чакат чудеса, а предвидимост, сигурност и правила, които важат еднакво за всички. Певецът изрази притеснение от усещането за безнаказаност и от впечатлението, че финансовите възможности могат да помогнат на някого да избегне последствията от действията си.
На въпрос дали все пак би се включил в политиката, Веселин Маринов отговори с чувство за хумор, като сравни вероятността да стане политик с тази да се превърне в балетист. Така той даде да се разбере, че предпочита да остане верен на музиката и сцената, вместо да поема по пътя на политическата кариера.