Свети Кирил Александрийски (376-27 юни 444) е светец, един от отците на Църквата, богослов и тълкувател на Светото Писание, създател на ортодоксалното учение за Богочовека. Представител на Александрийската богословска школа; от 412 година — архиепископ на Александрия.
От 428 година се бори против ереста на Несторий — тогавашен архиепископ на Константинопол. Участник в Третия Вселенски (Ефески) събор, осъдил ереста на Несторий и утвърдил почитанието към Дева Мария (Богородица). Автор на многочислени полемични съчинения против Несторий, в които утвърждава неразделното съединение в Христос, започващо с Неговото раждане в света; в съчиненията му е въведен терминът „ипостасно единство“.
На Кирил Александрийски принадлежат тълкувания на ред Старозаветни книги, събрани в трактат за Троицата — „Тезаврос“ и апологетично съчинение, осъждащо „Речи против християните“ на император Юлиан. Предполага се, че е подстрекател за убийството на учената Хипатия от Александрия, поради нейните изявления против християнството.
