На пресконференция по повод 25 години от създаването на Завода за санитарна керамика в Севлиево и откриването на нов роботизиран цех за производство на полимерни калъпи, на въпроси на медиите отговаряха Ян Петер Тевес, главен изпълнителен директор на "Идеал Стандарт Интернешънъл", Ярослав Дончев, изпълнителен директор на „Идеал Стандарт – Видима“ и директорът на завода за керамика Валентин Ганев.
_3.jpg)
Какво предимство дава производството на филтър калъпи?
Валентин Ганев: В развитието на завода постигнахме 25% от нашите изделия да произвеждаме с полимерни калъпи за отливане под високо налягане. Съвсем естествена стъпка беше да се подготвим и да въведем в производството и самите калъпи, които купувахме от други фирми. Инвестицията е около 2 млн. лева за сградата и инсталацията. Производството на тези калъпи ни дава възможност както за гъвкавост, така и за по-ниска себестойност на тази част от нашето производство. Ние правим машинна обработка не със стандартна CNC машина, а с робот. Планираме да променим процеса на производство на матрицата за калъпа. Всеки калъп, гипсов или полимерен, трябва да има матрица, в която да го отлеем. Производствота на калъпа ще става на тази роботизирана система в цеха. Това е проект, по който ние тепърва започваме работа, една нова възможност за нас. Затова сме поели този път за машинна обработка чрез роботи.
Наложи ли се наемането на нова по-квалифицирана работна ръка в завода?
Валентин Ганев: Не само заради тези 25% производство с полимерни калъпи за отливане под високо налягане, но и в процеса на глазиране на нашите изделия, достигнахме близо 70% глазиране с робот. Поради тази причина вече 7 години имаме екип от 10 специалиста, които работят по поддръжката и надграждането на такива системи, включително и инсталацията на роботизирани системи, които използваме. Ние ги проектираме и инсталираме с нашия инженерен екип.
Как ще се отрази това на потребители? Казахте по-ниска себестойност на производството, от гледна точка на асортимент, модели, пазари. Предвиждате ли увеличаване на производството?
Ян Петер Тевес: Ние следваме пазара, а не пазара следва нас. Пазарните изисквания ни насочват и ни предизвикват как да реагираме и как да отговорим на тези изисквания. Тенденциите за банята определено се промениха от функционална чистота към начин на живот, към нещо представително – домашно СПА. Хората искат по-хубава баня. Докато кухнята я показваме на приятели, то банята е наше лично пространство. Ние имаме нужда от гъвкавост и тази инвестиция ни прави такива, за да предложим различен дизайн, различна технология. Щастливи сме, защото тя ни дава баланс между цена, качество и иновации.
Повече от 90% от това, което произвеждаме в България се изнася на Европейския пазар и трябва да се съобразяваме с тенденциите. Големи наши пазари са Италия, Обединеното кралство, Германия. Тази инвестиция ни дава едновременно гъвкавост, високо качество на добра цена.
Освен това, ние виждаме тази инвестиция като производствен хъб на полимерни калъпи за другите ни керамични заводи.
Какво ще бъде въздействието от придобиването както за компнията, така и за заводите в България?
Ян Петер Тевес: Първото ми впечатление, че ще има позитивни последствия. Някои аспекти ще бъдат по-позитивни, отколкото други. Относно фитингите, Villeroy & Boch нямат такъв завод и искат да навлязат в този сектор. Това ще бъде голям позитив за завода за арматура. Относно завода за керамика - няма друг, който да има толкова голям капацитет от 2,5 млн. изделия. Няма друг, който да предложи такива предимства. Предвид гъвкавостта, която имаме, ще имаме възможност да произвеждаме тук Villeroy & Boch. Въпрос на последващо решение е в кои сфери ще останат разделени производствата и в кои ще се обединят.
Това е възможност да обединим опита и капацитета. Ние можем да допринесем с фитинги, а те имат заводи за мебели. За пазарите можем да погледним в Англия, Гърция, Италия, България – Villeroy & Boch имат слабо присъствие. Например в Италия ние имаме 90 млн., те имат 4, а в Англия 180 млн. те имат 20 млн. Въпросът е в бъдеще как тези 4 млн. да нараснат до 20 млн., като разбира се да не пренебрегваме нашия интерес, като ние от 90 да достигнем до 100 – 110 млн. Ще можем в тези пазари, в които ние сме по-силни, да предложим на нашите ключови клиенти сътрудничество с Villeroy & Boch. Ще можем да предложим на нашите клиенти високо ниво на обслужване. На пазарите, на които Villeroy & Boch са силни, като Австралия, Скандинавието, Белгия, те ще процедират по същия начин с техните ключови клиенти и ще подпомогнат нашето навлизане. Третият вид пазари са тези, в които и двете компании имаме сравнително добро присъствие (Германия и Франция). Нашето бъдеще ще бъде на взаимно допълване и всяка компания ще допринася със силните си страни.
Ще се запази ли името на марката Ideal Standard?
Ян Петер Тевес: Ще отговаря като се върна три години назад. Тогава осъзнахме, че имаме твърде много брандове. Тогава закрихме бранда ни Jado, също Ceramica Dolomite - със закриването на завода в Трикиана, като част от производството в Италия беше пренасочено към България. Осъзнахме, че трябва да опростим бизнеса. Закрихме и бранда Sottini. Стараем се да покрием по-високия сегмент. Марката Ideal Standard ще бъде запазена.
От обиколката на завода видяхме, че голяма част от процесите са автоматизирани. Останали ли са още ниши, в които да се замени човешкият фактор с машина? Във вашето производство възможно ли е въвеждането на изкуствен интелект?
Валентин Ганев: 25% от нашето производство се отлива на машини под високо налягане, не планираме 100% отливане под високо налягане заради гъвкавост. Комбинацията гипсови калъпи и калъпи под високо налягане ще остане. Докато в другата част с глазирането на изделията, където 70% от нашата продукция е глазиране с роботи искаме да стигнем до 100%. Това е част от стратегия за развитие на нашия завод. Относно изкуствения интелект, нещо, което е близо до тип изкуствен интелект, е в тези роботизирани клетки. Последните ние разработваме и инсталираме с нашите инженери. Там има елемент на не толкова фиксирана последователност, но нашите инженери я правят по по-интелигентен начин.
Ярослав Дончев: В България са концентрирани много видове дейности, като Центъра за споделени финансови услуги и ИТ центъра за обслужването на цялата компания. Това са дейности, в които има възможност да търсим начини за въвеждането на изкуствен интелект. Например, въведохме 5 робота, които заменят голяма част от оперативната работа на нашите служители и дават възможност те да се концентрират повече в аналитичната част за по-голяма добавена стойност на бизнеса. Това са територии, в които виждаме потенциал за по-нататъшно развитие и въвеждане на изкуствен интелект.
Има ли яснота след сделката ще продължат ли тези услуги да бъдат предоставени от България на групата, на цялата, част от групата?
Ярослав Дончев: Виждам потенциал за развитие, тъй като много от процесите на "Идеал Стандарт" са пренесени в България на много високо ниво, не само като качество, но и като оптимизация и добавена стойност. Смятам, че това придобиване отваря много врати за развитие на Центъра за споделени услуги и ИТ центъра, в които работят повече от 100 души.
След като ЕС се отказа от руските енергоизточници. Как се отрази това на компанията? Има ли оскъпяване на крайния продукт? Има ли оскъпяване в България? Газта, която използвате в момента, до каква степен е по-конкурентна на руския газ.
Ярослав Дончев: Купуваме газ от Булгаргаз. Ние сме голям консуматор. Нашата компания е конкурентна на европейския пазар, но когато говорим за пазари като Северна Африка и Близкия Изток цените са по-ниски. Тази цена, в момента от 30 евро, ни дава възможност да се конкурираме на световния пазар. Разчитаме, че цената на газът няма да расте.
Т.е миксът, който ви предлага Булгаргаз ви удовлетворява?
Ярослав Дончев: Все още не сме на предишните нива преди събитията. Направихме оптимизация, въведохме нови продукти, нови технологии, с което да станем по-гъвкави. По-ниската цена ще ни даде по-голяма конкурентоспособност.
Ян Петер Тевес: Сътрудничеството с Министерството на енергетиката и Булгаргаз е много важно, за да ни гарантира по-ниски цени на газа. За производството в завода имаме нужда от стабилна цена за следващите 3, 5 години, а не само за следващия месец.
Цената на газа отрази ли се на цената на продуктите в България?
Валентин Ганев: Разходите за енергия няма как да не се отразаят. Това, към което насочихме усилия, е за оптимизиране на разходите от една страна чрез подобряване качеството на продуктите, а от друга и в производствените процеси, свързани с енергоносителите. Това ни стимулира да търсим начини за намаляване консумацията на прироредн газ – например за природния газ, който използваме за сушене на продуктите. Това е първият ни успешен проект. Пилотно работим за промяна цикъла на изпичане в пещите, за да снижим разходите на газ. Третата област е за всички останали консуматори, като поддържане на температурата и влагата в зоната на отливно. Там имаме автоматизирана система, която следи тези показатели и искаме да спрем използването на природен газ в тази област. Имаше негативно въздействие с високата цена, но със сегашната сме по-конкурентоспособни. Разбира се, беше много по-трудно в периода на високите цени.
По време на тържествената част кметът на Община Севлиево и областният управител определиха важна част от политиката на компанията в социалната дейност. Тази дейност ще продължи ли и в каква посока?
Ян Петер Тевес: Смятам, че ще продължи. Уверен съм, че Villeroy & Boch няма да направят промяна. Днес ние празнуваме 25 години, а преди няколко седмици те отбелязаха 275 г. Villeroy & Boch е компания, която мисли за поколенията. Представете си от 8-мо покеление предават на 9-то. Мислят с поглед за бъдещето, в дългосрочен план и аспект. Заради това е необходимо да поддържат добра връзка с местната общност, в която оперират. Вярвам, че ще продължат социалната дейност. Винаги съм предизвиквал Ярослав да привличат млади хора, да се развиват.
Друга гледна точка да дам. От последните 3, 5 години виждаме как от КСО израснахме до ESG. Имаме не само законови изисквания, а потребителски тенденции. Не можем да произвеждаме неща противно на закона и да не спазваме изискванията и регулациите. Дори и да погледнем към усилията за декарбонизация и за преминаване от газ към електричество и ток от соларни панели. Това са посоки, които ще ръководят бизнеса в следващите 25 години.
Споменахте солари, доколко реалистично е да замените газа със солари. Работите 24 часа 7 дни в седмицата, как смятате да понижите потреблението и да се съобразите с изискванията?
Ярослав Дончев: Освен голямото потребление на газ за пещи и сушилни, имаме допълнително потребление, което е свързано с отопление, както и някои други процеси. Това са неща, които можем да сменим и да използваме алтернативни източници за намаляване консумацията на газ.
Ян Петер Тевес: Бих добавил още - комбинация от иновации и законодателни изисквания. До каква степен потребителят е склонен да плаща за тези инвестиции? Като се замислим, 25 години нищо не са, но ние след 25 години трябва да сме неутрални. В завода ни във Витлих имаме два соларни парка. В Англия също имаме проект за соларен парк. Друг аспект е промяна на самите керамични продукти, които могат да се произвеждат по друг начин – от рециклирани пластмаса, метал и др.
Какъв е ефектът на кризите в последните години?
Ян Петер Тевес: Ковид пандемията е криза тип йо-йо – появи се и изчезна. По-големият проблем, по-дълго продължаващ проблем, е инфлацията и основните лихвени проценти. В едно изследване на Морган Стенли за броя на разрешенията на строеж, които се издават през последните 2 години, се сочи, че има 47% спад само в Германия в сравнение с юли 2022 г. От разрешението на строеж, докато ние се включим, трябват 2 години. Цялата индустрия е засегната. Но мога да кажа, че се справяме добре. По отношение на обемите не сме много удовлетворени, но не губим пазарен дял. Това, от което хората имат нужда, инвеститорите, банките, обикновеният човек, това е по-голяма стабилност. Обикновеният човек вероятно ще си каже, че лихвеният процент не е 0,5%, а 5%, но трябва да си ремонтира дома и ще го направи. Вероятно по-късно ще се включат иинституционалните инвеститори. Бих си позволил да отправя апел към правителствата, към хората, които вземат решения, ако могат да се насочат към някакви видови стимули – намаляване на разходите за започване на строителство, подкрепа за инвестиции, данъчни облекчения, мерки, които да се предприемат, за да може да се подпомогне не само секторът, а икономиката като цяло. Бях в Англия, те не са част от ЕС (не коментирам за добро или лошо), там вече много по-бързо действат – изключително голям напредък и развитие има в строителството на домове за хора с по-голямо държавно участие и в публично-частни партньорства. Изключително позитивно съм настроен и вярвам, че ще се върнем в предишните нива, въпреки всичките въздействия. Позитивно съм настроен в краткосрочен план, а в дългосрочен съм по-голям оптимист.
