Плевенска филхармония отбелязва 200 години от рождението на Йохан Щраус-син с два празнични концерта

В юбилейната година на Йохан Щраус-син, вкоято се отбелязват 200 г. от рождението на австрийския композитор Плевенската филхармония представя два вълнуващи концерта в Плевен и София. Концертните вечери, посветени на композитора, който всички наричат „Кралят на валса”, превърнал Виена в символ на музиката и танца, ще се състоят в два поредни дни. 

На 24 октомври (петък) в Плевен, в зала „Катя Попова“ и на следващия ден 25 октомври (събота) – рождения ден на Йохан Щраус-син - в зала „България“, София. И двата концерта са с начален час 19:00 часа.

В програмата са включени арии, дуети, полки и валсове от Йохан Щраус - син, както и „Радецки марш” от Йохан Щраус-баща, изпълнени от Плевенска филхармония под диригентството на Христо Павлов и Найден Тодоров.

Солисти са оперната прима Цветелина Василева и тенорът Емил Павлов.

Те ще изпълнят Ария на Баринкай из „Цигански барон“ (изп. Емил Павлов), Чардаш на Розалинда из „Прилепът“ № 10 (изп. Цветелина Василева) и Дует на Сафи и Баринкай из „Цигански барон“ № 11.

Изящните оперни гласове, заедно с оркестъра на Плевенска филхармония и двамата диригенти, ще отведат публиката в разкошните концертни зали в Плевен и София на незабравимо пътешествие сред световноизвестните произведения на Щраус.

---

Йохан Щраус-син, роден на 25 октомври 1825 г. във Виена, в семейството на прочутия Йохан Щраус I, е най-известният представител на великата  музикална виенска династия Щраус. Австрийският композитор, цигулар и диригент, остава в историята като „Кралят на валса“. С музиката си той превръща валса в изкуство и има огромен принос за популярността на този танц във Виена през ХІХ век. Щраус успява да превърне виенския валс в световно признат жанр, символ на блясъка и елегантността на Австро-Унгарската монархия, което превръща този танц в социален феномен, всепризнат във виенското висше общество. Йохан Щраус-син получава международно признание за своите валсови композиции. Произведения като „На хубавия син Дунав“ (1867), „Приказки от Виенската гора“ (1868) и „Животът на художника“ (1867) се превръщат във вечни шедьоври на танцовата музика.  Неговият стил се характеризира с грациозна лекота и дълбоко чувство за мелодия и ритъм. Неговата богата музикална изразителност покорява както елита, така и широката публика. Щраус написва няколко произведения за членове на Сакс-Кобургското семейство, две от които са посветени на сватбата на българския княз Фердинанд (с когото са били близки приятели) и Мария Луиза Бурбон Пармска през 1893 г.: Тържествен марш (Fest Marsch op. 452) за княза, и валсът Сватбен танц (Hochzeitsreigen, Walzer, Op. 453) за княгинята.

Йохан Щраус – син умира във Виена през 1899 г., оставяйки след себе си музикално наследство от над 500 произведения, които и днес вълнуват публиката и звучат на празнични концерти в духа на „виенския валс“ по целия свят.

---

EМИЛ ПАВЛОВ – тенор
Трето поколение тенор Емил Павлов е роден във Велико Търново (1992), където завършва СОУ „Емилиян Станев“ със специалност „Кларинет“, а след това „Класическо пеене“ в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ (2015). От 2016 г. специализира при световноизвестната Красимира Стоянова. Носител е на призови награди от национални и международни конкурси: „Короната на Търновград“ (2014), „Светослав Обретенов“ – Провадия, „Романсиада“ в Москва, „Art Stars – Звезди на изкуството“, „Славянски звън“, „Стоян Попов“, „22 Wielki Turniej Tenorow“ в Шчечин, „Гена Димитрова“ в Плевен (2025).
Изпълнява роли в оперетите „Царицата на Чардаша“ и „Графиня Марица“ на Калман, „Веселата Вдовица“ от Лехар, в оперите „Тайният брак“ на Чимароза, „Площадчето“ от Волф-Ферари, „Вълшебна флейта“ от Моцарт, „Евгений Онегин“ от Чайковски, „Травиата“, „Набуко“, „Дон Карлос“ и „Фалстаф“ на Верди, „Мадам Бътерфлай“ на Пучини, „Електра“ и „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, „Летящият холандец“ на Вагнер. Участва в кантатно-ораториални творби: „Миса Солемнис“ на Бетовен, Реквием на Моцарт и „Мизерере“ на Гуно.
От 2017 г. Емил Павлов е солист на Държавна опера – Пловдив, а от сезон 2017/2018 е солист на Софийска опера и балет. Участва в международните фестивали „Моцартови празници“, „Дни на музиката в Балабановата къща“, „МузикАртисимо“, в концерти на Софийска филхармония, спектакли в Германия, Австрия, Полша, Словакия, Русия и Малта. През 2018 г. се изявява в Болшой театър в Москва с роля в операта „Янините девет братя“ от Любомир Пипков. През 2025 г. участва с изпълнение на ария на Федерико от „Арлезианката“ на Чилеа в галаконцерта на лауреатите на Шестия международен конкурс за млади оперни певци „Гена Димитрова“ в Плевен с оркестъра на Плевенска филхармония.

---

ЦВЕТЕЛИНА ВАСИЛЕВА – сопран 
Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София и дебютира с успех в ролята на Амелия от „Бал с маски“ на Верди на сцената на Националната опера и балет. През следващите сезони изпълнява централните роли в „Дон Карлос“, „Отело“ и „Трубадур“ на Верди. През 2018 г. участва в операта „Аида” в ролята на Аида от Верди с Плевенска филхармония в „Сцена под звездите” в Плевен. Специализира при прочутия тенор Карло Бергонци в школата на „Ла скала“ в Милано. Лауреат е на международните конкурси „Tито Скипа“ и „Франческо Чилеа“ в Италия.
Цветелина Василева се утвърждава като Вердиева певица. Активната й международна кариера започва в Сан Франциско, където дебютира като Леонора, а след това в „Руслан и Людмила“ от Глинка и в „Коронацията на Попея“ от Монтеверди. Получава висока оценка от критиката за участието си в Международния фестивал в Уексфорд (Ирландия). Участва в концерти в престижни зали като „Концертгебау“ – Амстердам („Сватба“ на Стравински), „Роял Албърт хол“ – Лондон (галаконцерт „Нощи на звездите“ с Армилиато, Агнес Балца, Даниела Деси, Дмитрий Хворостовски, Розалинд Плоурайт, Джино Килико, Хосе Кура, Джузепе Джакомини), както и в рецитална зала „Джордж Уестън“ в Торонто – САЩ („Жана д‘Арк“ от Верди) и др. Гастролира на най-големите оперни сцени: „Ковънт Гардън“, „Метрополитен“, Берлинската държавна опера, „Ла Моне“, в Амстердам, Глазгоу, Севиля, Сантяго, Кардиф, Токио, Шанхай, Торонто, Москва, Прага, Букурещ, Хюстън, Чикаго и др. Работи с прочути диригенти като Бернард Хайтинк, Aнтон Гуаданьо, Филип Жордан, Mаурицио Арена, Даниел Орен, Карло Рици, Mарко Армилиато, Никола Луизоти и др.

---
          ХРИСТО ПАВЛОВ е диригент и преподавател – доцент, в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. От края на 1990 работи последователно като солист-флейтист в симфоничния оркестър на БНР, като диригент и преподавател. От 1997 развива активна дейност в музикалния мениджмънт, работейки с партньори от 4 континента – Европа, Азия, Северна и Южна Америка.
Павлов преподава оркестрация, студийно продуциране и дирижиране в магистърски програми на „European Аcademy of Fine Arts“ – част от Американския университет в Дъблин. Бил е гост-лектор в „Pulse College“ – Дъблин, и в ЮУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. Дирижирал е Чешката филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Държавния музикален театър, Дъблинския филхармоничен оркестър, Варненската опера, Плевенската филхармония... Павлов е създател и диригент на София Метрополитен оркестър – студиен оркестър, участвал в стотици звукозаписни сесии за международни филмови и симфонични продукции.
Христо Павлов е лауреат на национални и международни конкурси като флейтист, композитор и диригент. Реализира записи като изпълнител, композитор, аранжор, диригент, музикален продуцент за звукозаписни компании, радио и телевизионни предавания, както и над 100 световни и български премиери. Той е автор на театрална, филмова, камерна, симфонична, електронна и поп музика.

---

      НАЙДЕН ТОДОРОВ - един от най-талантливите съвременни български музиканти, който завършва бакалавърска степен във Виенския музикален университет през 1996 в класовете на проф. Карл Остерайхер и проф. Урош Лайович. През следващата година е поканен от фондация „Ленард Бърнстейн” – Йерусалим, да специализира при Менди Родан – диригент на Израелската филхармония. През 2001 получава магистърска степен от Нов български университет.
     Само на 26 години става Музикален директор на Пловдивската опера и филхармония (2000). С тях записва симфониите на Луис Глас за датската фирма „Данакорд”, както и над 100 компактдиска за американската компания ММО. В периода 2003 – 2005 е художествен ръководител на Оперно-филхармонично дружество в Бургас, а няколко години по-късно и на хор „Дунавски звуци” в Русе. В продължение на 12 години (2005 – 2017) е директор на Държавната опера в Русе.
     Като диригент на Софийската филхармония Тодоров дебютира през 2001, три години по-късно става постоянен гост-диригент, а от 2017 – неин главен диригент и директор.
     Активната си дейност в България Найден Тодоров съчетава с изяви като диригент на различни оркестри и оперни състави в Австрия, Италия, Испания, Чехия, Португалия, Великобритания, Германия, Румъния, Сърбия, Македония, Косово, Полша, Словакия, Турция, Русия, Израел, Египет, Китай, Южна Корея, САЩ и др.
     Найден Тодоров е носител на много награди, между които: „Кристална лира” (2005, 2016 и 2018), „Златна книга”, „Емил Чакъров”, „Музикант на годината” (2012 и 2019) и званието „Почетен гражданин” на град Русе.

---
Билети в Билетните центрове на Плевенска филхармония, Зала „България”, както и чрез Eventim.bg, Grabo.bg и Deals.bg. Отстъпки за ученици, студенти и пенсионери на касата на Зала „България". https://www.eventim.bg/bg/bileti/200-godini-ot-rozhdenieto-na-yohan-shchraus-sofiya-bulgaria-hall-1514710/performance.html?fbclid=IwY2xjawNjZadleHRuA2FlbQIxMABicmlkETF3d1hQUmQ4djhFM1lvVWwzAR6PeQLFOBpFWtxKNOg4AXuJNiT92MPh_67T8NQEM50Gz0OveEpx6jqtHOtuOQ_aem_hI7skvVl0oN3As0kXvz8rA