"Една прекрасна демократична юзда все пак представлява парламентарното върховенство, а демократичната взаимна подозрителност е една доста добре работеща спирачка в България."

Това каза в интервю за Дарик Варна проф. Петър Стоянович, историк, политик, журналист, автор на множество книги и бивш министър на културата.

В отговор на въпроса кое би било по-добре за България – парламентарна или президентска република, той отговори:

„Бих се върнал към няколко аксиоматични правила на българската душевност и на българската практика. Мисля си, че при българския характер, който е изключително особен, при тази склонност към еманципация, към индивидуализъм, към трудност да работиш в съобщност, трудничко се жертваш за обща кауза. Ако попаднем под опцията да ни управлява само един авторитет, сме по-заплашени от това да не можем да овладеем недъзите на българския национален характер и на това, което разбираме под държава, под спирачка, под управление и под демократичен контрол.

Мисля, че все пак парламентът, с всичките си кусури, с всичките учени-недоучени хора, които влизат в него, а напоследък дори клинични случаи – въпреки всичко това той продължава да бъде някакъв гремиум, някаква съобщост на взаимен контрол и на публичност.

Страх ме е много, особено при положение че сме на Балканите, толкова близко до Турция и Русия, това автоматично ни поставя една голяма въпросителна дали ще съумеем да овладеем навреме нашето естествено желание още от времето на героите на Елин Пелин да се изоглавяме – когато телето иска непременно да се изоглави и да хукне бясно през ливадата.

Една прекрасна демократична юзда все пак представлява парламентарното върховенство, а демократичната взаимна подозрителност е една доста добре работеща спирачка в България.”

Петър Стоянович гостува във Варна да представи своята книга „Фердинандеум”, която излезе едва преди няколко месеца и вече ѝ предстои пето издание.   В нея се разказва за процеса на трансформация на България от османска провинция в европейска държава през периода от 1887 до 1912 г. В пътя на модернизацията на България заслугата на цар Фердинанд I не е единствена, но е водеща, казва Стоянович.

По думите му – няма небостъргач, който да е бил издигнат от един единствен човек, но всеки неботъргач носи името на определен човек. „Ако България от онова време беше небостъргач, той щеще да е кръстен на Фердинанд”, каза пред Дарик проф. Стоянович. „Неговата кариера не е била единствено върхове, разбира се, но лидерските му качества са определящи за европейското развитие на България”.

Още за „Фердинандеум”, за отношението на българите към монархията и за това дали не може да се направи сериал за онова златно за страната ни време, чуйте от разговора с проф. Петър Стоянович...