На 12 март 1860 г. за пръв път е отслужена църковна служба на български език в Цариград. Събитието поставя началото на борбата за църковна независимост и отделянето на българската църква от гръцката патриаршия.
Денят, който през годините е отбелязван и като Възкресение Христово едва ли е бил подбран случайно, тъй като по това време българите се намирали в остър конфликт с католическите домогвания на Изток. Тогава, те трябвало да лавират между всички велики сили, да се борят с могъщата патриаршия - наследник на византийското минало, и предпазливо да заобикалят Високата порта.
Първото отслужване на църковна служба на български език в Цариград е наричано още "Български Великден" - извървяване на национална Голгота, с която българите възкръсват за духовен и социален живот.
