„Колкото повече пътувам, толкова повече разбирам: най-големите мечти се сбъдват в най-тихите моменти.“

Така започва нашият телефонен разговор със Стeфи – приключенец, пъстро цветно момиче, създател на съдържание и човек, който носи усмивка. Тя е от хората, които правят света по-лек само с гласа си. Този път гласът ѝ носи истинско вълнение, защото говорим за Япония, мястото, което описва като „приключението на живота ми“.

Още преди да замине, Стeфи се подготвя като човек, който иска да бъде част от културата, а не просто гост. Учи малко японски, гледа клипове, чете за обичаи. „Исках да мога поне да благодаря и да поздравя правилно. Някак си ми беше важно.“

До нея през цялото време е и Джейми, половинката ѝ, с когото споделя най-големите си пътувания. „Да бъдем толкова далеч от всичко познато, но заедно – това беше най-красивото усещане.“

Осака бързо се превръща в любимата ѝ спирка. Улиците, ароматите, местните хора, които са „най-милите, които съм срещала“. Тя реди истории за малки ресторантчета, където се доверява на местните вкусове, за случайно открити улички, които я карат да се чувства като в друг свят.

И разбира се – палачинките. „Това бяха най-пухкавите палачинки в живота ми. Сякаш ядох облак! И най-хубавото е, че ги открих в малко, скрито местенце – точно от тези, които обожавам.“

Тук стигаме и до най-изненадващата част от пътешествието ѝ – Шибуя Кросинг( най-известната пешеходна пътека в света)

Място, което за повечето туристи е символът на Токио.

За Стeфи – леко разочарование.

„Очаквах нещо огромно. На клиповете изглежда гигантско. А то беше… нормално. Даже малко. Аз живея в Лондон – за мен бързането и тълпите са ежедневие, така че Шибуя просто не ме впечатли.“

Това, което я впечатлява истински, са тихите кътчета – малките улички, храмовете между модерните сгради, скритите кафенета. Места, където човек чува собствените си мисли и усеща духа на Япония такава, каквато е – нежна, дисциплинирана, спокойна.

„Бих живяла до Осака без да се замисля“, казва уверено.Не като мечта, а като желание, което вече звучи възможно.

В края на разговора, гласът ѝ омеква, но остава същият ведър и благодарен:

„Япония беше сбъдната мечта. Усещане, което ще помня цял живот. Пътуване, което те променя, без да го осъзнаеш.“

Говори за Япония като за стар приятел с уважение, нежност и лека носталгия.

„Това място е красиво, спокойно, чисто. Хората са добри. Храната е невероятна. И най-хубавото беше, че бях там с Джейми. Пътуването е по-истинско, когато го споделяш.“

На финала на разговора тя спира за момент и добавя:

„Япония ме научи да забавя крачка. Да гледам. Да усещам. И да се радвам на малките неща. Те са истинската магия.“

Чуйте още в цялото интервю на Стефи в предаването „Мечтани дестинации“, по Дарик радио всяка неделя от 10:00ч. до 12:00ч. !