С паметен ритуал, на 19-ти февруари в Плевен ще бъде почетена 150-та годишнина от обесването на Васил Левски. Началото на ритуала е в неделя от 11:00 часа пред паметника на Апостола.

Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е издадена на 14-ти януари 1873 г. и потвърдена от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г. Процесът срещу Васил Левски завършва като комисията иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.

На 6-ти/по нов стил 18-ти/ февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.

В близост до мястото на обесването на Васил Левски, което се намира в центъра на днешна София, по-късно е издигнат негов паметник.

В последните си мигове, Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов от Пирдоп. В изповедта си, той казва:

„Каквото съм правил, в полза народу е…“, след което е помолил за прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.

В разказва си за последните минути на апостола, свещеникът поп Христо Стоилов споделя:

„Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах…“.

Михаил Буботинов - български просветен деец, общественик и един от основателите на Народната библиотека, който е съвременник на Левски, също дава описание на последния час на Апостола на свободата:

„На 1873 лето, 6 февруарий, вторник, пазарен ден в София – 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак – на мястото на днешния княжески дворец, стана необикновено разшавание на пашовските сеймени.

По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се приготви... Иконом поп Тодор се приготви за половин час и ето, че се зададе губернатора на каляска със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде приведен на средата на мегдана, току-що извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода аскер, облечен в костюма си, както е бил хванат от властите при ханчето, с тежки окови на нозете, но без присъдний иллям на гърдите.

Мазхар паша, обърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните потреби. Щом се приближи свещеника при Левски, пашата се оттегли на 7 – 8 разкрача и същевременно даде знак да направят същото и хората от свитата му...“.

Що за себе е изповядал в случая Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи, отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял бодър и в присъствие духа казал:

„В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която ... дано!...“.

Тук Васил Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий…

Няма преки свидетелства за погребението на Васил Левски след обесването му, а мястото на неговия гроб до днес е предмет на различни хипотези и спорове.

Също така, при почитане на паметта на Апостола на свободата има разминаване между датата на неговата гибел – 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, включително и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната – 19 февруари.

При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 г. В този случай необходимата поправка за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански стил е от 12 дни, следователно е 18 февруари./Уикипедия/