Омбудсманът Диана Ковачева внесе в Народното събрание законодателна промяна в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, с която да се регламентира разсрочено плащане на сметките за ток и парно за неправителствените организации - доставчици на социални услуги, съобщава пресцънтърът на Омбудсмана на Република България.

Предложената от Омбудсмана законодателна промяна гласи: „по време на извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна, сроковете за заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия на неправителствените организации, регистрирани по реда на Глава Трета от ЗЮЛНЦ, които се явяват доставчици на социални услуги по реда на чл. 29 ал. 3 т.3 от ЗСУ, се удължават на 30 дни, след изтичането на които, при поискване от страна на клиента, задълженията се разсрочват. По време на извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна се забранява спиране на електроснабдяването на неправителствените организации - доставчици на социални услуги.“

До 250 лв. на мегаватчас ще бъдат компенсирани за училища, читалища и общини, сподели Василев

В мотивите си проф. Ковачева подчертава, че е получила множество жалби от неправителствени организации, които работят с хора и деца от уязвимите групи, в които я за сезират за невъзможността да продължат да изпълняват задължението си по предоставяне на качествени социални услуги.

„Причините за това са непосилните цени за електроенергия, които им се налага да плащат като небитови клиенти наравно с търговците, за разлика от които обаче не генерират печалби. Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия не допуска възможността тези организации да заплащат ток като битови клиенти“, пише общественият защитник.

Омбудсманът припомня, че вече е представила този проблем на вниманието на народните представители на извънредното заседание в Комисията по енергетика, което се състоя на 1 февруари, а също така и че е изпратила становище и до вицепремиера и министър на финансите, до социалния министър и депутатите от ресорната социалната комисия в парламента.

„Важно е да бъде подчертано, че социалните услуги не са услуги по смисъла на Търговския закон (чл. 3 ал. 3 на Закона за социалните услуги). Неправителствените организации са регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и осъществяват дейност по предоставянето на социални услуги чрез финансиране от държавния бюджет по стандарт за делегирана от държавата дейност. Финансирането от държавния бюджет на социалните услуги е ограничено от фиксиран максимален брой на потребителите, определен в Националната карта на социалните услуги (чл. 43, ал.2 ЗСУ), а доставчици на социални услуги нямат право да получават приходи от предоставянето на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет (чл. 43, ал.4 ЗСУ)“, мотивира предложението си омбудсманът.

Диана Ковачева подчертава още, че неправителствените организации, които доставят социални услуги, се оплакват, че предоставяните им по стандарт средства са недостатъчни, за да покриват разходите си за дейността и повишените цени за електроенергия и предупреждават, че непосилните сметки ще блокират дейността им.

Омбудсманът посочва, че компенсациите от 110 лв. за мВтч не могат да покрият драстичното увеличение на цените на тока на свободния пазар и че се получават месеци след срока, в който задължението следва да бъде заплатено. А досега такива компенсации са получени само за месеците октомври и ноември 2021 г.

„В качеството си на обществен защитник бих искала още веднъж да подчертая, че социалните услуги имат определящо значение за упражняване на правата от хората, намиращи се в кризисна ситуация, и за воденето от тях на достоен, активен и независим живот, поради което са необходими незабавни и ефективни мерки за обезпечаване нормалното функциониране на дейностите на работещите НПО", категорична е Ковачева.

Тя цитира данни на Агенцията за качество на социалните услуги, към 1 февруари 2022 г., според които лицензираните НПО- доставчици на социални услуги (ДСУ) са около 194, което представлява 15% от всички доставчици на социални услуги.

„От изложеното дотук следва да се отбележи, че спрямо НПО-ДСУ освен мерките за компенсации е необходима и законодателна промяна, която да гарантира достъпа им до електроснабдяване при забава плащанията на дължимите месечни сметки. Още повече, че хората в най-рисковите групи се намират под особена закрила на държавата“, пише още общественият защитник.

Обръща внимание и на факта, че всеки потребител на електроенергия по принцип може да поиска сключване на споразумение за разсрочване на дължимите суми със съответното енергийно дружество, но практиката е показала, че за тази цел е необходима добра история на покриване на задълженията.

„По обективни причини, в резултат на извънредната ситуация, в която се намират, НПО-ДСУ, които не генерират печалба, но заплащат ток като небитови клиенти, могат да забавят плащанията си към електроенергийните дружества. Съответно, те не могат да покрият изискванията и критериите на тези дружества за добър платец. Всеки такъв случай се разглежда индивидуално и няма общ подход, от който да се ползват всички НПО-ДСУ“, допълни Диана Ковачева.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук