В речника е добавена богата информация за граматичните особености на думите, за дублетите и омонимите в книжовния език.
Проф. д-р Руска Станчева от Института за български език на БАН (ИБЕ-БАН) е ръководител и инициатор на проекта БЕРОН.
Съдържанието се разработва от езиковеди от Секцията за съвременен български език на ИБЕ-БАН и включва около 2 400 000 форми.
Снимка: БАН
“200 години след създаването на „Буквара с различни поучения“ на Петър Берон решихме да свържем абревиатурата на платформата БЕРОН с името на автора на Рибния буквар, за да отдадем почит на неговия автор. Част от правилата за книжовния български език са залегнали още в Рибния буквар”, каза на представянето проф. Станчева.
По думите ѝ 85% от младите хора правят езикови справки в интернет.
Дигитализирана версия
В дигитализираната версия е включена и рубриката Въпрос на деня, която представя отговори на въпроси, които се получават ежедневно в Службата за езикови справки и консултации на Института за български език.
В разработването на правоговора на платформата БЕРОН е използван изкуствен интелект, създаден от учени от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН.
Заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева присъства на представянето на платформата в петък и заяви, че функционалната грамотност по български език е национален приоритет.
“За нас е изключително важно да развиваме езиковите умения на учениците и младите хора”, каза още тя.
Обществен интерес
Заместник-председателят на БАН чл.-кор. Стефан Хаджитодоров поздрави екипа от името на ръководството на Академията и каза, че платформата БЕРОН отговаря на обществения интерес и е важна и за българските общности по света.
Платформата ще продължи да се надгражда и обогатява с нови функционалности и съдържание.
