Наванетем „Нави“ Пилай е новият носител на Нобеловата награда за мир. Това стана ясно днес, когато Норвежкият Нобелов комитет обяви решението си в Осло. Тази година за престижното отличие се състезават 287 кандидати - 208 личности и 79 организации. Сред публично обсъжданите имена беше и американският президент Доналд Тръмп, който неведнъж е заявявал, че заслужава наградата.

Пилай е южноафриканска юристка, международен съдия и една от най-разпознаваемите фигури в световната защита на човешките права.  Родена е на 23 септември 1941 г. в Дърбан, в семейство с индийски произход. Професионалният ѝ път започва по време на апартейда, когато расовата дискриминация ограничава възможностите за образование, работа и обществено участие.

Пилай е известна с работата си срещу расовата дискриминация, защитата на правата на жените и усилията за международно наказателно преследване на тежки нарушения на човешките права. Особено значима е работата ѝ по делата за геноцида в Руанда. Тя участва в развитието на международната съдебна практика, която признава, че изнасилването и сексуалното насилие могат да представляват актове на геноцид, когато са извършени със съответното намерение.

През 2021 г. Пилай оглавява независима международна комисия на ООН, натоварена да разследва предполагаеми нарушения на международното право в окупираните палестински територии и Израел.

Комисията разглежда действията на различните страни в конфликта. През 2023 г. Пилай заявява, че ще разследва и съобщенията за сексуално насилие, извършено от „Хамас“ при атаките срещу Израел на 7 октомври.

През 2025 г. ръководената от нея комисия стига до заключение, че Израел извършва геноцид в Газа. Израел категорично отхвърля тези обвинения и оспорва безпристрастността на комисията. Важно е да се прави разграничение между заключение на разследваща комисия и окончателно съдебно решение

За разлика от останалите Нобелови отличия, които се обявяват в Швеция, лауреатът за мир се избира от специален комитет в Норвегия. Името на победителя се пази в тайна до официалното съобщение, а пълният списък с номинираните остава засекретен в продължение на 50 години.

Право да предлагат кандидати имат държавни глави, членове на правителства и парламенти, определени университетски преподаватели, предишни носители на отличието и други лица, отговарящи на установените критерии. Крайният срок за подаване на номинациите е 31 януари.

Макар Нобеловият комитет да не разкрива имената на кандидатите, хората и организациите, които са направили предложенията, могат сами да ги оповестят. Това често превръща седмиците преди обявяването на победителя в период на оживени международни спекулации, предаде "Ройтерс", цитира NOVA.

Тази година вниманието привлече и Доналд Тръмп, който само преди дни отново намекна, че заслужава Нобеловата награда за мир. Публичните му изявления обаче не дават информация за решението на комитета, който оценява кандидатурите независимо.

Отличието има повече от 120-годишна история. Първата Нобелова награда за мир е присъдена през 1901 г., а през десетилетията с нея са удостоявани държавници, правозащитници, обществени организации и личности, посветили живота си на предотвратяването на конфликти.

Лауреатите получават медал от 18-каратово злато, диплом и парична премия, която в момента възлиза на 12 милиона шведски крони. Върху медала е изписано на латински „Pro pace et fraternitate gentium“, което означава „За мир и братство между народите“.

Наградата невинаги е била присъждана. В историята ѝ има 19 години без победител, включително през периодите на двете световни войни. Причината е, че Норвежкият Нобелов комитет е преценявал, че нито една кандидатура не отговаря на необходимите критерии.

В повечето случаи отличието е било връчвано на един лауреат, но има и години, в които е поделено между двама или трима носители.

През 1994 г. наградата получават палестинският лидер Ясер Арафат, израелският премиер Ицхак Рабин и Шимон Перес за усилията им за постигане на мирно решение на израелско-палестинския конфликт.

През 2011 г. отличието е поделено между либерийския президент Елън Джонсън Сърлийф, активистката Лийма Гбоуи и йеменската журналистка и правозащитничка Тауакол Карман за борбата им за сигурността и правата на жените.

През 2022 г. Нобеловата награда за мир отива при беларуския правозащитник Алес Беляцки, руската организация „Мемориал“ и украинския Център за граждански свободи.

Сред организациите с най-много отличия се откроява Международният комитет на Червения кръст, който е печелил наградата три пъти – през 1917, 1944 и 1963 г. Службата на върховния комисар на ООН за бежанците е удостоявана два пъти – през 1954 и 1981 г.

Историята на Нобеловата награда за мир е белязана и от забележителни лични съдби.

Най-младият носител остава пакистанската активистка Малала Юсафзай, която получава отличието през 2014 г. едва на 17 години за борбата си за правото на момичетата да получават образование.

Сред най-възрастните лауреати е полско-британският учен Джоузеф Ротблат, отличен през 1995 г. на 86-годишна възраст за усилията си за премахване на ядрените оръжия. Той споделя наградата с Пъгуошките конференции за наука и световни проблеми.

Жените продължават да бъдат сравнително малка част от носителите на отличието. Първата жена, получила Нобеловата награда за мир, е австрийската писателка и пацифистка Берта фон Зутнер през 1905 г. През 2025 г. отличието беше присъдено на венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо.

Една от най-необичайните истории е тази на американския учен Лайнъс Полинг. Той печели Нобелова награда за химия през 1954 г., а осем години по-късно получава и Нобеловата награда за мир за кампанията си срещу ядрените опити и надпреварата във въоръжаването.

Не всички лауреати са приемали наградата

През 1973 г. виетнамският политик Ле Дък Тхо е отличен заедно с американския държавен секретар Хенри Кисинджър за преговорите за прекратяване на войната във Виетнам. Той отказва наградата с аргумента, че действителният мир в страната му все още не е постигнат.

Има и случаи, в които носителите на отличието научават за признанието зад решетките. Сред тях са германският журналист и пацифист Карл фон Осиецки, китайският дисидент Лю Сяобо, беларуският правозащитник Алес Беляцки и иранската активистка Наргес Мохамади. Аун Сан Су Чжи също е под домашен арест, когато е удостоена с наградата през 1991 г.

Само веднъж Нобеловата награда за мир е присъждана посмъртно. През 1961 г. тя е връчена на генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд, загинал същата година при самолетна катастрофа в Африка. От 1974 г. правилата по принцип не позволяват посмъртно присъждане на отличието.

Хора, които през годините са били номинирани, но никога не са печелили

Сред тях е Махатма Ганди – една от най-разпознаваемите фигури в историята на ненасилствената съпротива. Номинации са получавали и държавници като Франклин Рузвелт, Хари Труман, Конрад Аденауер и Джавахарлал Неру.

В архивите фигурират и далеч по-противоречиви личности, включително Бенито Мусолини, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. Самото номиниране обаче не означава одобрение от Нобеловия комитет.

Британският премиер Уинстън Чърчил също е бил предлаган за наградата за мир, но в крайна сметка получава Нобеловата награда за литература през 1953 г.

Сред номинираните в различни години са били и писатели като Лев Толстой и Ерих Мария Ремарк, както и философи, учени и представители на европейски кралски фамилии.

Няма ограничение колко пъти един човек може да бъде предлаган за отличието. Показателен е случаят с американската общественичка Джейн Адамс, която получава десетки номинации в продължение на години, преди през 1931 г. да стане носител на Нобеловата награда за мир.