Атаките срещу търговски кораби в Черно море може да се окажат провокация, чиято цел е разширяване на конфликта и въвличане на други държави. Това заяви експертът по национална сигурност проф. Николай Радулов в предаването "Втори прочит" с Ружа Райчева по Дарик радио.

Според него България трябва да бъде изключително внимателна с категоричните заключения кой стои зад атаките, докато няма достатъчно доказателства.

"Не можем да определим лошия в тая работа по предположение. Ние трябва да знаем със сигурност", заяви Николай Радулов.

Повод за разговора станаха поредните инциденти с търговски кораби в българската изключителна икономическа зона в Черно море. В началото на разговора Радулов заяви, че според него Черно море отдавна е военна зона и предупреди за риска подобни инциденти да се приближат до българските териториални води.

Според Радулов особено опасен би бил сценарий, при който кораб бъде атакуван вече в български териториални води и това постави въпроса за реакция от страна на България и НАТО.

"Един кораб бива ударен в наши териториални води и ние се захващаме за член четвърти и пети, искаме да се намеси НАТО и така нататък. Ами ако се окаже, че е провокация?", попита той.

Затова според експерта службите трябва да установят максимално точно какво се е случило, преди да бъдат правени политически заключения, които могат да имат сериозни последици за сигурността на страната.

"В такива ситуации, които могат да засегнат живота и сигурността на българските граждани, трябва да сме по-внимателни. Специалните служби да работят, за да сме сигурни какво се случва", каза Николай Радулов.

Той стигна и по-далеч, допускайки различни възможни мотиви зад инцидентите. "Кой има интерес и има ли някой интерес? Има две воюващи страни, които като че ли имат интерес войната да продължи", заяви бившият депутат.

По думите му България се намира опасно близо до конфликта, без в момента да разполага с достатъчна технологична възможност да реагира проактивно.

Една от най-съществените тези на експерта беше, че преди да се говори кой е извършителят, трябва да бъде установено дори какво точно е причинило пораженията по корабите. "Не сме сигурни въобще дали става дума за дронове", каза Радулов.

Той посочи, че при част от случаите липсват следи, които категорично да доказват атака с дрон, и допусна като възможни версии торпедо, мина или друго средство. "Ние всъщност не знаем, а само предполагаме по пътя на логиката", подчерта той.

Според Радулов именно тук е проблемът с автоматичното посочване на извършител:

"Следвайки пътя на логиката, ние твърдим, че най-вероятно това са руски дронове. Обаче е възможно в политиката такава логика да работи, но в криминалистиката знаете, че не работи."

По-късно той обърна внимание и на необходимостта да бъде изследван един от потъналите кораби, включително какъв товар е превозвал и как точно са нанесени пораженията. "Едно е корабът да е пълен с жито, друго да е пълен с оръжейна продукция", посочи Радулов.

"Някой като че ли ни бута към това постепенно"

Николай Радулов предупреди, че при евентуално продължаване на атаките и приближаването им до българските териториални води страната може да бъде поставена пред много по-тежки решения. "Ние не искаме военните действия да се пренесат на наша територия, но някой като че ли ни бута към това постепенно", заяви той.

На въпроса кой би имал интерес от подобно развитие Радулов отговори: "Не знам кой има интерес. Този, който изкарва пари от войната."

Той прогнозира и че подобни инциденти в Черно море вероятно ще продължат.

"Ако целта е да ни вкарат във война, те ще продължат, докато ни вкарат във война. Ако целта е да се спре трафикът на стоки, украинско жито и така нататък, то това ще продължи, докато бъде спрян трафикът.", каза Радулов.

България няма достатъчна антидрон защита

Другата голяма тема в разговора беше способността на България да се защити, ако заплахата се насочи пряко към нейна територия.

Според Радулов страната в момента не разполага с необходимата антидрон защита, а изграждането ѝ не може да стане изолирано от останалите европейски държави.

"Няма как да го направим сами", каза той и обясни, че е необходима обща система със съседни и съюзнически държави.

Радулов посочи и проблема със забавянето на придобиването на нови технологии. По думите му България е чакала години за решението за закупуване на 3D радари, а реалното им получаване може да бъде едва около 2029-2030 г.

Според експерта войната с масово използване на безпилотни системи е заварила неподготвена не само България, но и значителна част от Европа.