Нидерландската компания АЅМL ce пpeвъpнa в нaй-могъщата технологична корпорация в Европа, а днес в световен мащаб се намира в сърцевината на една критична верига за доставка на чипове, чийто дефицит на международно ниво е сред най-важните теми за редица индустрии през последните години.

Макар да не е най-голямата в Европа с пазарна капитализация от 260 милиарда евро, която нараства четири пъти за последните пет години, тя вече е лидер в технологичния сектор.

Как една европейска компания установи господстващо положение над глобалната индустрия и как ASML  се превърна в звездата във високите технологии, разказа в авторската си рубрика в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. Милен Балтов. Свикнали сме, каза той, през последните две десетилетия Старият континент да е консуматор на технологии. Но една компания от „ниските земи“ се оказва, че е с най-добри показатели за производството на патентовани силициеви чипове, и то не какви да е .

„Нека си представим, че един обект, който в рамките на една секунда прави десет движения- три пъти по-бързи и от най-бързата управлявана от хората космическа ракета. Става въпрос за нещо, което като големина е на ниво на атом и се движи с една постоянна скорост, и то в рамките на милисекунда, да прекъсва скоростта си и да променя траекторията си. Това  на нано ниво всъщност представляват последните постижения на ASML по отношение на производството на микропроцесори. И е върхово постижение“, посочи проф. Балтов.

Нидерландската компания се оказа основен играч в световната верига за доставки в сектора на електрониката, след като на 5 януари достави на

Intel първата EUV литографска машина за производство на чипове от следващо поколение литографска машина за производство на чипове от следващо поколение. А най-големият американски производител на полупроводници, вече започна и конвейрното производство, именно на базата на тази технология в заводите си в Орегон.

Темата „Технологии и от Европа. В ниските земи на сили-ция-кона“, чуйте от проф. Милен Балтов в „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток: