На 2 декември 1984 г. внезапно ни напусна един голям актьор от Русенския драматичен театър Константин Димчев –Диди. По повод неговата кончина проф. Любомир Тенев написа във в. Народна култура незабравими думи : „Най-съм се страхувал от оставените празни пространства в изкуството…. ! „ и изрази в съболезнователен текст своята болка от загубата на големия артист.
Цели 14 години – от 1970 година до 1984 г. – актьорът отдаде своя творчески живот на Русенския драматичен театър. Именно на неговата сцена той разкри в краен предел силата на своя артистичен талант в редица роли, които се превърнаха в легендарни негови изпълнения : Салиери от „Амадеус“ на П.Шафър, Ялмар от „Дивата патица“ на Х.Ибсен, Президента от „ Коварство и любов“ Фр.Шилер, Йоната от „Кошници“ на Й.Радичков, Блазиус от „С любовта шега не бива“ на А.дьо Мюсе и още много други.
Всяка негова роля беше парад на висок професионализъм, изпълнена от психологическа дълбочина, театрална яркост, философска глъбина. Така с годините той се нареди в Пантеона на големите и ярки имена на творци в Русенския театър.
В живота Константин Димчев беше изтъкан от динамичност в поведението, аристократичен жест, интелектуален блясък на мисълта. Ето защо в Русе той не остана само в дверите на актьорското изкуство: беше режисьор на няколко спектакъла, беше режисьор на оперни постановки, участваше с проекти в местния телевизионен център – въобще беше активна личност в културния живот на града.
Но Константин Димчев беше известен и уважаван не само в Русе: той беше популярен актьор от национална величина. Тази му популярност беше извоювана от няколко годишното му присъствие в съставите на театрите от Велико Търново, Добрич, Плевен, Стара Загора. В биографията му съществува и присъствието му в театър „Трудов фронт“-София, преподавател няколко години в НАТФИЗ „Кр.Сарафов“. Имаше участия в много български филми, в Радиото/ през 60-те години беше популярен с предаването „Срещи с Коста“/, в редица постановки на Радиотеатъра. Въобще водеше живот на една бурна, винаги творчески приповдигната и ренесансова артистична натура. Беше наричан с много обич от млади и стари негови колеги с обръщението „Диди“ , израз на уважението и любовта към неговия голям талант.
И колко жалко, че този силно интензивен творчески живот беше прекъснат едва на 51 години. …! Годините минават, но споменът за голямото актьорско изкуство на Константин Димчев – Диди не заглъхва във времето…. ! Светла му памет! Дълбок поклон!
Крум Гергицов
