Ако свалим опаковките, виждаме какво има вътре.
Махаме през 1974 г. полипропилена на Кристо, който в неделя си отиде от този свят, и вътре са градските стени, измислени да пазят добре Рим вече трето хилядолетие.
А като махнем противоепидемичните мерки в България, нищо няма да остане да пази от коронавируса. Понеже заразата показа, че няма работещи институции с планове за действия и затова се направи извънреден щаб, чиито всекидневни изявления със сбъркани статистики най-сетне спряха онзи ден.
Но още не е ясно ще разопаковат ли бутафорията с мерките, които сам премиерът призна през тази седмица, че са недомислени и затова всеки ден създават проблем на хората. Понеже в сряда Бойко Борисов обяви, че от 15 юни ще отпаднат всички здравни мерки и ще останат само социалните. Но в четвъртък пак според премиера вече няма да падат всички здравни мерки, защото ще останат карантините за идващи от чужбина извън евросъюза, затворените училища и университети, процентите за заетост на местата в театрите и кой знае още какво … Не е ясно и задължителното носене на маски от персонала в ресторанти и хотели дали е социална или здравна мярка, тоест ще отпада ли. Ако отпада, кой ще плати на бизнеса разходите за инвестиции в задължителни маски и шлемове, прегради и табели, които в сряда щяха да отпадат. Макар пък и властите да може и да пооставят сервитьорите да се потят зад маски, а за закуска в хотелите да се чака часове зад преграда, защото – ако се махне тази бутафория – ще лъсне колко наистина недомислени са противоречивите, хаотични, нелогични и безполезни мерки на управляващите.
А Бягащата ограда на Кристо в Калифорния през 1976 г. се оказала полезна даже като я демонтирали, понеже раздали 50 километра стоманени стълбове и кабели на фермерите, през чиито земи е преминавала.
Махаме през 1995-та 100 хилядите квадратни метра сребристо платно на Кристо и вътре е Райхстагът в Берлин. Опаковката само прибавя красив нов смисъл към съдържанието, както правилата придават красота на демокрацията.
А не като у нас, където зад фасадата на парламента кънти на кухо.
И най-яркият пример затова е бюджетът на България, чиято процедура за приемане и отчитане е просто опаковка.
Например, управляващите в парламента при приемането на бюджета за тази година приеха предложението на министерството на финансите и правителството да спрат парите за реставрации и охрана на Рилския манастир като паметник на ЮНЕСКО (впрочем след като преди две години същите управляващи махнаха и охраната от полицията). Във вторник Бойко Борисов правилно върна субсидията с лично решение, опаковано от правителството. Но без нищо да гарантира, че и догодина субсидията вече три десетилетия от времето на 14 премиери като се почне от Филип Димитров няма да зависи вече всяка година от лично решение вместо от принципна подкрепа от българската държава на манастира на покровителя на българския народ Свети Иван Рилски.
Махаме през 1985 г. златистата коприна на Кристо и вътре е Понт Ньоф, който 400 години свързва двата бряга на Сена в Париж.
А у нас срязваш лентата на ремонтирания път за Рилския манастир и той вече не го свързва с останалата част от България. Прекъснало го е свлачище понеже за по-евтино ремонтьорите са вземали камъни от склона. Макар как да ги съди човек, когато кой знае кому е трябвало да дават докато пукнат не една стотинка, не един лев, не едно евро за поръчката. Бог да прости починалият тази седмица Методи Лачев – собственикът на Агромах, който прави ремонта на пътя със свлачището …
Махаме опаковката на Кристо от 1969-та и вътре е Литъл Бей в австралийския Сидни. През 1972-ра вдигаме оранжевата завеса и виждаме долината Ръфъл в Колорадо.
А у нас плажът край Алепу се оказа опакован с брегоукрепително съоръжение във вид на четириетажна сграда със стълбища и асансьор, които според премиера щели да се използват за местообитания на птици. И мнозина се питат дали под тази опаковка има само хотел, а не и корупция.
През 1998-ма в опаковката на Кристо се оказват живи дървета в страната на парите Швейцария.
В България всякаквите правила за борба с мръсните пари изглеждат мъртви. Под опаковката им Васил Божков се оказа, че е теглил необезпокоявано милиони в брой, които твърди, че ги е давал за премиера и финансовия министър.
И излиза, че под хилядите страници на правилата срещу мръсните пари, ДАНС го няма, въпреки че събираше такива кухи правила от всякакви институции и фирми.
Докато под опаковката на Кристо от 1984 г. си го има музеят в Берн понеже в Швейцария всяка институция е изпълнена със съдържание.
А в България е съмнително, че в опаковките на всякакви кухи институции ще се съдържа смелост да разследват истински комиксите, схемите и смс-ите, а от тази седмица и официалните сигнали на най-богатия бизнесмен в България, който твърди, че е давал 20 процента от печалбите си на управляващите по искане на премиера, за да получи данъчно изключение за бизнеса си. И приказките как в управляващата партия се отстранява всеки дори при най-малко подозрение за нещо нередно – както Цветан Цветанов, за който тези дни прокуратурата обяви, че не е направил нещо нередно – ще се окажат празни опаковки, когато подозренията са към самия й лидер.
А Блага Димитрова е била права преди години да моли в стих Кристо да опакова страха на родината ни. Понеже в България по-често смелост явно идва като ти я поръчат силните на деня. Тогава пък може да се закъса с опаковката, ако наистина бизнесмените братя Бобокови се окажат с обвинителния акт без съдържание на конкретно обвинение, който показа онзи ден адвокатът им.
На този фон, за съжаление, много от медиите в България изглеждат като Обградените острови от Кристо през 1983 г. в Маями и потънали сред розовата драперия на властимащите замаскират важните въпроси.
Тези дни показаха, че не само България е потънала в камуфлаж.
От паникьорските мерки срещу коронавируса в целия свят до расистките сблъсъци в Америка показват, че Кристо е бил прав през 1991 г. да сложи под еднакви чадъри, макар и в различни цветове, Запада в лицето на САЩ и Изтока в лицето на Япония.
Но няма как под чадър да се скриеш, когато си гол!
Само декорация на стига!
Не може вечно да се крие празнота зад камуфлаж!
Преди опаковка трябва съдържание!
Смъртта на Кристо през тази седмица ни припомни отново за неговото изкуство на средата. Тоест трябва да има все пак среда, която се опакова. Защото Кристо опакова винаги някакво съдържание като започна от кутии боя, мина през Райхстага в Берлин, Пон Ньоф в Париж, фонтан и средновековна кула в Сполето, галерия в Берн, музей в Чикаго, паметниците на Леонардо и Виктор Емануил Втори в Милано, римските градски стени, брега на Литъл Бей в Сидни, алеи в Канзас Сити, дървета в парк в Швейцария и се стигна до Триумфалната акра в Париж, където се готвят догодина да осъществят проекта за опаковане и след смъртта на артиста.
Всички тези творби имат ясно послание – трябва да има нещо вътре. Опаковката го допълва с нова идея, която всеки открива за себе си.
Тогава, когато имаме нещо вътре, порталите – като онези в Централ парк в Ню Йорк през 2005-та – ни водят нанякъде в сегашно време, свободно и вълнуващо като Кристо и Жан-Клод, за която той продължи да говори в сегашно време дори след смъртта й.
Когато имаме вяра, а не камуфлаж на вяра, даже може и по вода да ходим, а не по пътища със свлачища.
Както милион и двеста хиляди ходиха по вода през 2016-та по плаващите кейове на Кристо в италианското езеро Изео.
Добре е днес, на Черешова задушница, да си спомним, че за всеки все някога и все някъде идва моментът да му падне опаковката, чийто ламтеж за власт и пари цял живот задоволява … Често задушавайки желанията на душата в себе си ...
И в този момент душата не ляга в гробница като Мастабата от варели на Кристо в Лондон през 2018-та …
Затова всички герои на властта и парите трябва да освободят душите си от стягащите опаковки от лъжи и недомлъвки.
Нека да разопаковаме!
