Ирена Данаилова, съставител на изложбата „Неизвестни фотографии от наводнението на Видин“ и кореспондент на БТА споделя пред Дарик: Един град има бъдеще, само ако жителите му са сплотени и единни.
През изминалата седмица Видин преживя отново историческото наводнение от 1942 година с изложбата на Ирена Данаилова „Неизвестни фотографии от наводнението на Видин“.
Съставителят Ирена Данаилова е и дългогодишен кореспондент на Българската телеграфна агенция в крайдунавския град. Тя неслучайно избира и знаковото място за откриването на изложбата пред Стамбол капия, където някога преди 80 години над капията е имало каменен надпис „Столична врата“, а към момента е все още едно от местата, на които все още съществува запазена и неоткрадната една от месинговите табели, на които е отбелязано докъде са стигали водите на река Дунав.
„След наводнението, когато градът вече е възстановен, на много места се поставят такива плочи, разказва Данаилова, за съжаление, днес са оцелели малко от тях. Наш дълг е да възстановим тези, които са изчезнали на местата, където са били поставени преди.“
Съставителят на изложбата Ирена Данаилова разказва, че на десетте табла са представени архивни снимки от наводнението във Видин - 04 март 1942 г. Показани са неизвестни фотографии, предоставени за проекта от Семеен архив на Димитър Чукарски, архив - БТА, архив Гипсън IV, Държавен архив - Видин; Старият Видин и Регионален исторически музей - Видин.
Семейният архив на фамилията Чукарски се показва за първи път. Фотографиите, част от архива, са дело на доброволецът - любител фотограф и спасител Любен Иванов Ставрев. По време на наводнението спасява с лодка над 100 души придошлите води на р. Дунав, за което е награден с медал от Н. В. Цар Борис III. Прави много и уникални снимки на наводнения град, ледохода по Дунав, които могат да се видят в изложбата.
Снимките, предоставени от архив Гипсън IV, чрез неговия представител Иво Хаджимишев, са дело на известния български фотограф Бончо Карастоянов, който прави поредица от фоторепортажи от катастрофалното наводнение във Видин и околностите от 04 март 1942 г.
„Чест за всеки съставител на изложба е, че тя бе открита от кмета на Видин д-р Цветан Ценков и присъстваха роднините на Любен Ставрев, неговата дъщеря Румяна Чукарска, която днес е на 73 години и внуците му Димитър Чукарски и Катя Чукарска. В историята си Видин претърпява няколко наводнения, но най-катастрофалното е наводнението през март 1942 година, когато ледоходът скъсва дигите и в ранното утро на 4 март градът е залят от водите на река Дунав, които на места достигат до над два метра. В годините е писано много за това наводнение, съхраняват се много документи и свидетелски показания и аз реших да потърся в архивите дали има не толкова популярни фотографии, запазени в семейните архиви и в архиви на различни институции. Един такъв неизвестен и непоказван архив, се оказа архивът на семейство Чукарски, защото дядото-Любен Ставрев, познат на поколението видинчани, които сега са 80-годишни като Уп, е бил изключителен човек, който се е занимавал с много неща и е имал разностранни интереси, той през 1942 г. Се включва като доброволец и спасява над 100 души... Спасявайки ги, той документира и снима града и така до нас достигат снимките, които са показани в изложбата и които са любезно предоставени от семейството му. Самият Любен Ставрев е интересна и непозната личност за младото поколение, известен спортист, шампион на България по овчарски скок, завършил е право, занимавал се е с галванотехника... С това, което показахме от архива, ние показахме още една страна от неговия интересен и бурен живот... За първи път на едно от таблата има снимки от ледохода, които са впечатляващи и човек може да прецени какво бедствие е ледената заплаха, виждайки огромните размери на ледените блокове... Сред снимките, които са новост в изложбата са и снимките на Бончо Карастоянов, като фотограф на Борис III. Карастоянов прави серия от репортажи през 1942 година.“
Ирена Данаилова благодари на Иво Хаджимишев, който безвъзмезно предоставя снимките от архив Гипсън. Тя е впечатлена от високия професионализъм на Бончо Карастоянов, който е запечатал чувствата на бягащите от водата хора.
„На снимките се виждат лицата на военните, които спасяват бягащите, на доброволците, които им раздават храна, от тези снимки човек може да направи извод каква сериозна организация е имало, за да може Видин да излезе от наводнението и да бъдат спасени, колкото се може повече хора. И разбира се, резултатът е показателен, защото в това катастрофално наводнение, за което видинчани са неподготвени, жертвите саминимални-само тринадесет... Което показва, че на тези хора им е оказана помощ! Хората са били много сплотени и еднинни, за да могат да излязат от изключително тежката ситуация... Поуката от изложбата е, че един град може да се развива само, ако жителите му са сплотени и единни и гледат заедно в една посока...“
Ирена Данаилова има вече планове за следващо изследване, свързано със споделяне на неизвестни факти за възстановяването на града след наводнението от най-успешния кмет на Русе, който е родом от Белоградчик.
Данаилова споменава и любопитния факт за осъждането на смърт от Народния съд през 1945г. на видинския кмет Стефан Тотев, който е градоначалник по време на наводнението, като едно от обвиненията е, че не е направил нищо, за да предотврати бедствието.
Данаилова припомня, че само седмица след наводнението, се появяват предложения сред правителството градът да бъде изместен на друго място и тогава видинчани са категорични, че няма да се мести града, а те ще го възстановят. И само шест месеца по-късно благодарение на помощта на държавата, армията, на хората и доброволците от града, Видин се връща към нормалния си живот. Годината е 1942!
Както казва Данаилова, дистанцията на времето от наводнението до днес е достатъчно голяма и ни дава възможност да го погледнем от друг ъгъл – „Не колко метра е била вълната, колко декара са били залети, колко къщи и добитък унищожени, а дали сме помогнали на човек в затруднение, подали ли сме ръка... Днес след 80 години до нашите граници има война, осемдесет години по-късно човек си задава въпросите, нашата държава по-силна и по-сплотена ли е, хората по-човечни ли са, готови ли са да помогнат в бедствие?... Дали подаваме ръка само на хората, които идват отвън или помагаме и на съседи и приятели?! Затова и всяко едно историческо събитие, случило се преди години, трябва да се опитаме да го видим и през погледа на днешния човек и фактите за събитията трябва да бъдат документирани и запазени.“, твърди съставителят на изложбата Ирена Данаилова.
Към момента изложбата може да бъде видяна във фоайето на Видинската филхармония, а през седмицата ще бъде преместена пред Информационния център на община Видин.
