Великият пост, към който времето и тази година ни отвежда, се предшествува от три подготвителни седмици, които, според характера на подготовката, св. Църква определя като: Неделя на Митаря и Фарисея, на Блудния син и Месопустна, или неделя за възпоменание на страшния съд Божи.В първата седмица ни се предлага да размишляваме върху притчата за Митаря и Фарисея. Тези размишления би трябвало да ни доведат до съзнанието за качеството на молитвата, като ни подтикват да отбягваме онова, което е фарисейско и противно на Бога и усвояваме смирението и покаянието на Митаря.В притчата Христос ни представя в живи образи двама богомолци - фарисей и митар.Фарисеят бил от видните хора, от водачите на юдейския народ. Той, наистина, имал твърде високо мнение за себе си.
Считал се за праведен. За такъв минавал и в очите сънародниците си, защото добре познавал и строго изпълнявал Моисеевия закон. Никой в нищо не можел да упрекне фарисея. Той постил два пъти седмично, давал от всичко що имал десятък за издръжка на левитите, вдовиците и сираците. И в молитвите бил особено стриктен, като се молил не само в храма и синагогите, но и в къщи, и по кръстопътищата дори. Мнозина го познавали и му засвидетелствували всеобща почит и уважение.Тъкмо противното на това представлявали митарите. Те бил презирани от юдеите, защото били на служба при омразните поробители - римляните и защото злоупотребявали със своите митнически права, и трупали неправедно богатство, като ограбвали народа. Хората считали митарите за грешници,мразели ги и странели от тях. Това и съзнанието за не достойнство карало в случая митаря да застане в най-затънтения ъгъл на храма, без да смее да по-вдигне очи към небето и като се удря в гърдите да казва: “Боже, бъди милостив към мене грешника!” /Лук.18:13/
В притчата Господ Иисус Христос стига до заключението: “казвам ви, че този отиде у дома си оправдан повече отколкото онзи”, от което трябва да се извлече съответната поука. За Спасителят фарисея не е такъв какъвто се показва и за какъвто го мислят хората. От много места в св.Евангелие ние знаем, как Христос изобличава суетността, фалшивостта и привидното благочестие на фарисеите.В тези места ни е обрисуван образа на фарисея като горд и високомерен изпълнител на Закона, образ на подъл, лукав и жестокосърдечен човек. И тоя образ ни кара да се съмняваме в праведността на фарисея от притчата и ни улеснява да разберем безплодността на неговата молитва. Макар и потомък на старозаветните патриарси, фарисеят съвременник на Иисуса в молитвата си бил много далече от вярата на Авраам, от страха Господен на Исаак, от ревността и предаността на Яков, нито пък от трогателното покаяние на Давид. В молитвата на фарисея не се вижда нищо друго, освен горделиво самохвалство и високомерно презрение към ближния. В притчата четем: “Фарисеят, като застана, молеше се тъй:Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци,грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар”./Лук.18:11/ Със своята погрешна молитва фарисеят зачерква дори и добрите си дела, защото пред Бога не е толкова ценно и достойно за похвала самото деяние, колкото как и защо е то направено.
Затова св. Църква ни напомня и предупреждава да не се молим фарисейски. Такова едно моление няма никаква стойност пред Бога, Който познава добре човешката душа, знае нейните тайни и присъдата Му не е по лице, а по сърце.В същото време Църквата ни препоръчва смирението на митаря и неговата тиха и скромна молитва пред Бога, свидетелствуваща за съзнание за греховност, за искрено покаяние и упование на Божието милосърдие.Да помним заключителните думи на Иисуса в притчата: “понеже всеки, който превъзнася себе си,ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат”. /Лук. 18:14/ Знаейки, че първата подбуда към грехопадението е гордостта и, че безотказно средство за спокойна съвест и напредък в добродетелност, е смиреното съзнание за нашата греховност и готовността за покаяние, да се възползваме от съвета на св.Църква предвид настъпващите великденски пости. Нека се постараем, като отстраняваме фарисейското от нашите души, да подражаваме в постническия подвиг, на смирението и покаянието на евангелския митар, като честата ни молитвата бъде: Боже, бъди милостив към нас, грешните! Амин.
