Все по-често се оплакваме от скрити и явни реклами в социалните мрежи. Това е и причината често да преминаваме към премиум абонаменти и да отследваме профилите с прекалено много рекламно съдържание.

Само че понякога инфлуенсърите ни изненадват с „Не го купувайте.“

Следва обяснение: защо продуктът не си струва, за кого не е подходящ, какво е преувеличено в рекламата му или каква по-достъпна алтернатива върши същата работа. И това видео влияе върху решенията ни – само че този път чрез отказ от покупка.

Това е т.нар. de-influencing – тенденция, при която създателите на съдържание обясняват защо дадена покупка не си струва. На пръв поглед това изглежда като обратното на инфлуенсърството.

De-influencing се появи като реакция срещу прекалено перфектните препоръки. Срещу видеата, в които всеки продукт е „любим“, всяко партньорство е „много специално“, а всяка покупка изглежда като малка промяна в живота. Подобни еднотипни послания обаче могат да разколебаят доверието на аудиторията.

Затова, когато инфлуенсър каже „това не си струва“, ефектът може да бъде силен. Не защото негативното мнение е по-ценно само по себе си, а защото показва, че човекът отсреща не е готов да препоръча всичко. Че може да откаже и да постави ползата за аудиторията пред поредното партньорство.

Проблемът не е, че инфлуенсърите препоръчват. Хората ги следват именно защото искат да видят какво харесват, какво използват, как живеят и какво биха избрали. Проблемът започва, когато препоръката звучи като личен съвет, но всъщност е търговско послание без достатъчен контекст. Когато платеното партньорство не е ясно обозначено. Когато личният опит се представя като универсално решение. Когато доверието на аудиторията се приема за даденост.

Това е особено важно при младите хора. Национално представително проучване на BluePoint сред 600 души на възраст от 14 до 20 години, които следват инфлуенсъри, проведено по поръчка на А1 от юни до юли 2026 г. чрез онлайн анкети и интервюта лице в лице сред градско население, показва, че 71,3% от участниците се вслушват в съветите на любимите си инфлуенсъри. 85% понякога са се запалвали по ново хоби или интерес заради инфлуенсър, когото следват, а при 23% това се случва редовно.Точно затова е важно и препоръките, и отказите да бъдат добре обосновани.

Една от причините препоръките на инфлуенсърите да работят е усещането за близост. Последователят може никога да не е срещал създателя на съдържание, но да знае как говори, какво харесва, как реагира и как изглежда денят му. Подобно едностранно усещане за емоционална близост, изградено без лично познанство, се нарича парасоциална връзка.

Точно тази идея стои в основата на The Friend Test Challenge – социалния експеримент от новата кампания на „Училище за отговорни инфлуенсъри“ с посланието „Инфлуенсър по професия, приятел по default.“ В него участват Емил Конрад и Джули Марули, популярни създатели на съдържание и близки приятели извън социалните мрежи. Целта е да се сравнят отговорите на близък приятел на инфлуенсъра с тези на последователите му, които познават човека само чрез съдържанието му.

Първо Джули отговаря на въпроси за Емо. На същите въпроси отговарят и негови последователи – хора, които не са част от личния му живот, но са запомнили детайли от видеата и сторитата му.

След това ролите се разменят. Емо отговаря на въпроси за Джули, а нейните последователи също показват колко много са запомнили от съдържанието ѝ.

Експериментът показва колко много лични детайли могат да запомнят хората за човек, когото познават единствено през екрана. Това не е равнозначно на лично познанство, но може да създаде усещане за близост, което придава по-голяма тежест на думите му. Форматът има и продължение в Instagram.

В Highlights в профила на А1 е достъпен специален Add Yours стикер, чрез който създателите на съдържание могат да задават въпроси за себе си и да видят какво са запомнили последователите им.

„Училище за отговорни инфлуенсъри“ дава на създателите на съдържание знания и практически насоки за по-отговорно онлайн присъствие. Шестте обучителни модула разглеждат теми като онлайн безопасност, кибертормоз, влияние на дигиталния маркетинг върху младите и създаване на позитивно съдържание.

Платформата е създадена от А1 в партньорство с Центъра за безопасен интернет, Българската асоциация на създателите на съдържание и Нов български университет. Ако създавате съдържание, запишете се на safefluencers.bg и преминете Училището, за да използвате влиянието си по-осъзнато и отговорно.