Психолог по Дарик: Нежеланието да се гласува идва от недоверието

Умората от серията избори - от пролетта на 2021 г. до днес и съмнението, че гласът ни изобщо има значение за подобряване качеството на живот в страната, са основните причини, поради които, според психолозите, много българи се колебаят дали да отидат до урните в изборния ден. Към тях се прибавя и разочарованието от определена политическа сила, на която са гласували доверие на предишни избори.

Само избирателят може да „разбие“ всякакви партийни схеми и прогнози на социолозите

            Изборите през 2021 г. година показаха, че каквито и политически дизайни да проектират партиите, каквото и да прогнозират социолозите, само и единствено избирателят - всеки един българин с право на глас - има възможност да окаже влияние върху процеса на управление на държавата.

Доказателство за това са резултатите от вота през април, през юли и през  ноември 2021 г. Избирателите  зашиха звучен шамар на всички в управлението  на държавата, които се държаха по-малко или повече арогантно, надменно и скандално в 45-то и 46-то Народно събрание. И това винаги може да се случи отново.

Достатъчно е да се анализират резултатите само на една от партиите, за да се види, че силата на вота може да доведе политиците  от „осанна“ до „разпни го“, но този процес винаги е валиден и с обратен знак.  

Съгласни ли сме,  бъдещето ни да зависи от хора, които не знаят да четат и да пишат?

На всички, които имат носталгия към хартиените бюлетини, ще припомним, че съотношението в броя на невалидните бюлетини – при гласуването с хартиени и при гласуването с машини е 3000 към  69 (само за 16 МИР). Т.е. по-добре е да се забавим малко пред екрана на машините, отколкото едно „неволно“ надраскване с химикал върху бюлетината ни,  да направи гласът ни невалиден. Статистика от местните избори през 2015 г. показва, че невалидните бюлетини тогава, само в Пловдив, са били над 12 000. Т.е. спорът, кое гласуване е по-близо до истинността на избора на българите, е абсолютно излишен! Риторичен изглежда и отговорът на въпроса: Съгласни ли сме,  бъдещето ни да зависи от хора, които не се научили да четат и да пишат на български език?

Кой ще натежи - Свободният или Купеният вот?

Средно 1700 секции в страната са подложени на риск от купен и контролиран вот,  показва анализът на извънредните избори през 2021 г., публикуван от Антикорупционния фонд.  30% от гласовете, повлияни от този вот, са в региона на Кърджали, следват Монтана, Пазарджик, Бургас, Благоевград и др. градове. Две са партиите, които си поделят гласовете на избирателите от рисковите секции, показва още националното изследване. Ниската избирателна активност пък влияе и на броя на партиите, които могат да бъдат част от новото управление на страната.

Искаме ли, решаващи за избора на българския президент или парламент, да бъдат гласовете на сънародниците ни в чужбина?

И не на последно място, ако не искаме да гласуваме и да влияем върху управлението на държавата, в която живеем (без значение каква е причината за това),  има немалък шанс, решаващи за крайните изборни резултати у нас, да са гласовете на избирателите в южната ни съседка. Колко българи биха се гордели със ситуация, в която президентът на България или мнозинството в родния парламент, са избрани с гласове, които не са дадени от избирателите в държавата ни, а в която и да е друга страна?  

Мотивите не ДАЛИ, а ЗАЩО да гласуваме, съвсем не се изчерпват с тези съждения, но и те са достатъчни. Всеки от нас носи лична отговорност за това как и кога ще се подобри качеството на живот в България и няма как да разчитаме само на 240 народни представители.