В Библията са описани много герои, някои от тях наричаме светци. И все пак те са били хора, от чиито живот и действия можем да се поучим и днес, в 21 век. Пророк Илия е бил колоритна личност, в която могат да бъдат открити и голяма сила, но и слабости. Тази тема избра на Илинден пастор Живко Тончев от църква „Благовестие“ за седмичната си рубрика „Думи на надежда“.

Има период в живота на Илия, в който той извършва велики неща, разчитайки на Бога и вярвайки в молитвата. Той се моли да падне огън от небето и чудото се случва. Това става в мрачен момент от историята на Израел, когато цар Ахав и Езавел са на трона, народът се покланя на идоли, а Илия иска да изяви, кой е истинският Бог. Смело се обръща към народа, който по това време се покланя на езическото божество Ваал и пита: Докога ще се колебаете между две мнения? Ако Господ е Бог, следвайте Го! Но ако Ваал е бог, следвайте него!“. /Трета книга на Царете 18:21/.

„Бог определя като зло поклоненията на идоли. Идол е това, което заема централно място в сърцето и живота на човек. Той е това, на което разчита, на което посвещава основна част от времето и ресурса си. По онова време жертвите за Ваал са били дори с отнемане на човешки животи. Днес идолопоклонството не изглежда точно така, но все още съществува. Може да е известна личност, която обожествяваш, може да се покланяш на парите и да си готов на всякакви компромиси, заради тях, или да слагаш цялото си доверие в хороскопите. Понякога има риск да превърнем в идол партньора или детето си. И вместо да се доверим на Създателя си, се клатим между очаквания и разочарования. Много е важно в трудна и тежка ситуация към кого се обръщаме“, коментира пастор Живко Тончев.

Той обърна внимание и на разпространеното схващане, че Бог е природа, вселена, енергия, но без фокус върху Исус Христос. „Бог, който е творецът на вселената е изявил себе си и своята любов и милост към нас, чрез Господ Исус Христос, но сякаш остава в сянка. Авторитетът на Библията е несъмнен, но Бог казва, че Писанията, сочат към Сина. Бог Го потвърди, чрез възкресението от мъртвите, чрез силата на вечния живот. За това свидетелстват и книгите в Библията, действието на Евангелията, свидетелите, които са умрели като мъченици по време на първата църква, променените хора и нации. Христовата вяра носи свобода от робства и зависимости“, споделя още пастор Тончев.

По думите му, Илия е бил човек ревностен за Господа и в много близка връзка с Него. Освен силата, която е получавал от Бога, той е успявал да разпознае гласа му. „Не като тътен от земетресение, не в бурята или зрелищните природни явления, а като „тих и нежен глас“, казват Писанията.

Въпреки победата му пред народа и всички жреци на Езавел обаче Илия изпада и в тежко отчаяние, при това след голяма победа. Стига до там да поиска да умре, изморен, молейки се: „Стига толкова, Господи. Остави ме да умра. Не съм по-добър от предците ми.“ /Трета книга на Царете 19:4/.

За това, как Илия преодолява отчаянието и какви са уроците от тази история и днес в съвременното общество, за Божествената мъдрост и доверието в непоклатимата канара, чуйте пастор Живко Тончев в звуковия файл: