На 29-ти януари 1765 г. Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на „История славянобългарска”. През 1762 г. Стойко Владиславов, каквото е светското му име, е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел.

Софроний Врачански среща Паисий Хилендарски през 1765 г. в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска”, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис.


„История славянобългарска” е първото произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760-1762 г. До 1984 г. черновата се съхранявала в Зографския манастир в Света Гора, Атон.