След падането на Плевен на 10-ти декември 1877-ма година, Южният отряд на руската армия с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки преминава Стара планина при трудни зимни условия и пристъпва към изпълнение поставената му задача – разгром на Централната турска армия с командир Вейсел паша от 26 768 офицери и войници и 83 оръдия. За изпълнение на задачата Южният отряд е разделен на три отряда.
Идеята на командването е Централният отряд да ангажира войските на връх Свети Никола, а левият и десният отряд, чрез обход, да се явят във фланг на укрепения лагер при Шипка–Шейново и да го разгромят.
Шейновска битка е заключителното усилие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война (1877-1878 г.).
През нощта на 8 срещу 9 януари турският военачалник Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с четири табура свалени от Шипченския проход. В 6:30 часа започва атака срещу лявата руска колона като последователно пренася удара от десния към левия руски фланг.
Особено ожесточен е боят при гората край село Секерчево (днешното Хаджидимитрово). Турците са отбити и са заети негови редути от втората му отбранителна линия. Обхванати са двата му фланга от източната страна на Шейновския лагер.
Предприета е атака и на село (днес град) Шипка. След забелязано масово отстъпление на турски части, лявата колона в 10:00 часа преминава в настъпление срещу западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата конра атака. Руските дружини атакуват и превземат централния Шейновски редут №2.
Битката при Шейново завършва с пленяване на цялата Централна османска армия, състояща се от трима паши, 765 офицера и 22 000 войника, като броят на убитите и ранените е 4000 души. Загубите на руската армия възлизат на общо 5107 убити и ранени.
