На 6-ти октомври 1014 г. в Преспа умира българският цар Самуил. Два дни по-рано владетелят рухва при вида на ослепените войници, които византийският император Василий II изпраща обратно след битката при Ключ. Така една от най-тежките загуби във войните между България и Византия се превръща и в личната трагедия, с която е запомнена смъртта на Самуил.

Сражението се състои на 29 юли 1014 г. в проходите на Беласишката планина. Византийската армия, водена от Василий II и военачалника Никифор Ксифий, успява да заобиколи българските укрепления и да нанесе тежко поражение на войските на Самуил.

Разказът за ослепената войска

Най-подробното описание на последвалите събития идва от византийския хронист Йоан Скилица, писал десетилетия след битката. Той разказва:

„Те казват, че императорът ослепил пленниците, около петнадесет хиляди на брой, като оставил по един човек с едно око на всеки сто.“

Според хрониката така оставените войници трябвало да водят останалите обратно към България.

Тъкмо тук историците поставят важно уточнение. Битката и смъртта на Самуил са сигурно датирани, но мащабът на ослепяването и точният брой на пленниците не могат да бъдат потвърдени независимо. Съвременни изследователи отбелязват, че числото 15 000 вероятно е преувеличено, тъй като разказът на Скилица е съставен значително по-късно и няма съвременен на събитията източник, който да потвърди всички подробности.

В българската историческа памет обаче именно този разказ обяснява внезапния край на владетеля. Според хрониката, когато войниците достигнали до Самуил, той не понесъл гледката, получил сърдечен удар и починал два дни по-късно. Медицинската причина не може да бъде доказана със съвременна сигурност, но датата 6 октомври 1014 г. е възприета като деня на смъртта му.

Последните години на цар Самуил

Самуил управлява България от 997 до 1014 г. През по-голямата част от царуването му държавата води продължителна война с Византия, ръководена от Василий II. След падането на източните български земи политическият център се премества на запад, в района на Охрид и Преспа.

След смъртта на Самуил властта поема синът му Гаврил Радомир. Войната продължава още няколко години, но България постепенно губи военните и политическите си възможности за съпротива. През 1018 г. византийската власт окончателно установява контрол над българските земи.

Самуил е погребан в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро. Поражението при Ключ, разказът за ослепените войници и смъртта на царя остават сред най-драматичните епизоди от последния век на Първото българско царство.