На 31-ви януари 1878 г., по време на Руско-турската война е сключено примирие, което дава началото на прекратяването й. Условията за евентуално примирие с Турция руската дипломация са подготвени още преди падането на Плевен в края на 1877 г. в проект, наречен „Записка относно условията за мир“, който е изготвен от началника на дипломатическата канцелария при Щаба на действащата армия Александър Нелидов. Проектът е бил обсъден на 22-ри ноември 1877 г., на специален военен съвет в присъствието на император Александър ІІ и Главнокомандващия руската Дунавска армия Великия княз Николай Николаевич.

На този съвет, който е проведен в Пордим - край Плевен, е решено ако Турция поиска мир, преговорите да се водят в руската Главна квартира, а спирането на военните действия да стане едновременно с подписването от турска страна на руските условия за мир.

Утвърденият от Александър ІІ на 9-ти декември 1877 г. документ за условията на мира, наречен "Основи на мира", е изпратен за сведение на руските партньори от Съюза на тримата императори – германския император Вилхелм І и австроунгарския император Франц-Йосиф. По-късно първоначалният текст е редактиран и изпратен на главнокомандващите руските Дунавска и Кавказка армии като „Инструкция на Александър ІІ от 29-ти декември 1877 г. за условията, при които ще се водят преговорите с турските пълномощници за сключване на примирие“.

Върху тази инструкция се провеждат и първите преговори за мир в Казанлък на 20 и 21-ви януари 1878 г. Първоначалната неотстъпчивост от турска страна е преодоляна след януарското настъпление на руските войски.

В 18:00 часа на 31-ви януари 1878 г. в Главната квартира на Действащата руска армия в Одрин, главнокомандващият Н. Николаевич и пълномощниците на султана Сервер паша и Намик паша подписват „Протокол за приемане на предварителни Основи на мира между Русия и Турция“, повече известен като „Основи на мира“.

След час е подписано и примирие, слагащо край на военните действия и определящо разграничаващата линия между руската и турската армия.

Малко по-късно, на 3-ти март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански договор, според който Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно трибутарно княжество, а територии на Османската империя се поделят между Великите сили.

Съгласно предварителните договорености между Русия и Австро-Унгария, както и между Русия и Великобритания, няколко месеца по-късно Великите сили се събират, за да оформят окончателния договор по време на Берлинския конгрес.

Берлинският договор от 13-ти юли 1878 между Великите сили и Османската империя ревизира Санстефанския и в началото на 1879 е потвърден с Цариградския договор между Русия и Османската империя.