Волфганг Амадеус Моцарт е роден на 27 януари 1756 г. в Залцбург, който по онова време е център на Залцбургската архиепископия, княжество в границите на Свещената Римска империя.

Син е на известния композитор и педагог Леополд Моцарт и на Ана Мария Моцарт. Той е седмо дете в семейството, но преди него умират 5 други в ранна детска възраст. На втория ден след раждането му е кръстен, при което му се дава името Johannes Chrysostomus Wolfgangus Theophilus (Gottlieb) Mozart. Първите две имена са на светеца Йоан Златоуст, а четвъртотото име се променя няколко пъти през живота му: на латински - Amadeus на немски – Gottlieb и на италиански - Amadeo. Самият Моцарт предпочита Волфганг.

Родната къща на Моцарт се намира на улица „Гетрайдегасе“ № 9 в град Залцбург. Известна е с големия си брой предмети и инструменти от епохата на ранното детство на Моцарт, което я нарежда сред най-посещаваните места в града от любители на музиката от цял свят.

Волфганг Амадеус Моцарт проявява изключителния си музикален талант още на 3-годишна възраст, композира още от 5-годишен, а когато е на 6 г., свири пред австрийската императрица. Баща му го учи да чете и пише, да свири на клавесин, цигулка и орган.

В Англия малкият Моцарт е предмет на научни изследвания, а духовенството вижда в неговата необичайна и изключителна дарба Божията намеса. Моцарт е надарен с изключителна музикална дарба и успява да изсвири дадено музикално произведение, след като го е чул само веднъж. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност.

Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици.

Музиката на Волфганг Амадеус Моцарт е своеобразен и типичен пример на класическия стил. Когато започва да композира, Европа е завладяна от галантния стил – своеобразна негативна реакция, насочена против стила барок. Появявайки се, Моцарт връща сложността на епохата на барока, но го обогатява с нови музикални форми и го адаптира към новата социална среда.

Моцарт е многостранен и гъвкав композитор, който пише във всички музикални жанрове, познати тогава – концерти, опери, симфонии, но им придава техническа сложност, изтънченост и емоционален заряд. Той пише също така и религиозна музика, включително меси, но и танцова музика, дивертименто, серенади и други развлекателни жанрове.

Всички основни характеристики на класическия стил присъстват в музиката му – чистота, баланс, прозрачност, сила. Особено в последните години от живота си Моцарт издига хроматизма до нова, непозната дотогава степен на артистичност.

Той запазва през целия си живот способността и дарбата си да запомня и адаптира ценни части от музиката на други композитори, за което допринясят несъмнено и многобройните му пътувания. От малък развива имитаторските си качества. В Лондон, още като дете, среща Йохан Кристиян Бах и се запознава с музиката му, в Париж и Виена се среща с много други известни композитори, които оказват своето влияние в по-нататъшните му търсения. В Италия се запознава с италианската увертюра и операта буфа. Със съзряването си, Волфганг Амадеус Моцарт започва да включва все повече елементи от барока и често пренася вниманието си от инструменталната музика към операта.

Моцарт създава опери катo „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Така правят всички“, „Идоменей“, и „Вълшебната флейта“.

В по-късните си опери прави промени в оркестъра, инструментите и тоналността, като създава много по-дълбока емоционалност и драматичен ефект. Така опитът му от инструменталните композиции влияе на оперите, при което техническите му умения в използване на оркестъра при разработването на концерти и симфонии оказват влияние на оркестрацията на операта.

Волфганг Амадеус Моцарт умира в 1:00 ч. сутринта на 5 декември 1791 г. след кратко боледуване, ненавършил 36 години.